петък, 13 януари 2017 г.

Петрохан, Берковица, Ком - един ден в зимната планина


   Град Берковица и връх Ком ме посрещнаха с феерична зимна украса. В ден със студ, температури между -23 и -6 градуса по Целзий, бурни ветрове в планината и снегонавявания. Денят предложи незабравими, екстремни условия за зимен туризъм. Лавини в прохода Петрохан, истински зимен Ад по буреносното било на Стара планина. Спрях да снимам часовниковата кула в града и да отдъхна от пътя, който беше повече от кофеин за сутрешно събуждане.

Изглед към билото от пътя.

   По пътя за хижа Ком. С отрицателни температури, леден вятър и снегонавявания, планината в този си вид ме посреща доста сурово. На -23 градуса, шкодака се държа подобаващо с новите зимни гуми и издрапа почти до новата хижа Ком. С три проблемни участъка, на които имаше преспи и на връщане се наложи да копая, за да не остана блокиран в планината за неопределено време и да чакам верижна техника, която както се вижда си върши работата и почиства добре 20 км отсечката Берковица - хижа Ком.

Цветовете на утрото залели околните хълмове.

   Към билото времето се влошава, крайната ми цел за деня. Ясно си личат игрите на вятъра.

   Гледката към долината и внушителния Врачански Балкан на преден план! :)

   Само за половин час билото изчезна от полезрението ми. От ясно и красиво в град Берковица - зимата показа, че шега не бива.

   Отново към долината със снежните вихрушки, които пречат на техниката да снима. :)


   Бързо стигнах до новата хижа Ком.

   По пътя към старата хижа Ком в компанията на хижарското куче.

   Много, много девствен сняг е паднал и продължава да вали и трупа.


   Старата хижа Ком. Снегът беше пресен и отвратителен за преход. Голямо драпане падна в този зимен ден.

   Зимен Ад в Берковския Балкан. Поемам в гората над хижата към връх Ком и билото. Остава ми по-малко от километър до жалоните на билото.
 
   Излизайки от горския масив на билното трасе Ком-Емине, затъвайки и пропадайки в дълбоките навявания, ураганното било ме срещна лице в лице със стихиите на Стара планина през януари към заветната цел - връх Ком. Ураганните пориви ме събаряха непрекъснато, но по жалоните успях да изляза на върховата му кота. При температура от -15 градуса, студът се усеща като -35, но при движение, мембрана, пухено яке, шлем, очила и сериозни зимни обувки, почти не усещах студа. Зловещ е вятърът, направо може да докара до лудост човек, непрогледната мъгла с милиони набиващи се снежинки, опитите човек да пробие бавно и мъчително във всяка следваща стъпка. Балканът днес ревностно пазеше своите тайни и гледки...

   Хижа Ком е с пухкави, снежнобели похлупаци...

   С две лопати, зареден до горе резервоар и пълно оборудване, няма как човек да не се измъкне от тук. :) Проблемният участък беше сериозно навят и се наложи да копая близо час, за да освободя пътя на колата, която изтезавах брутално в този ден. Четири зимни прохода, 500 км по коловози, луга, лед, десетина км пеша. Определено ще помня дълго този екстремен ден... И мамка му, стига сте плашили хората и спекулирали с бедственото положение в страната...


И все пак, бедственото положение в прохода Петрохан. :) :) :)
*****************************************
До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар