неделя, 10 февруари 2013 г.

Връх Юрушка Грамада

   Този път не успяхме да я докараме до никъде, а не е да нямахме желание и подготовка. И планът беше амбициозен. Да се качим С Пламен К и Катя до хижа Тъжа (по точно да се спуснем) след качване на билото на връх Юрушка Грамада от град Калофер. После и връх Марагидик да щурмуваме, ама зимно, та да позяпаме шеметните бездни на Северен Джендем .

   Направо звучеше твърде хубаво за да е истина! :) Все пак, въпреки относителните февруарски прогнози, които даваха съботна стабилизация на времето, с изясняване до слънчево, планът догатваше да е изпълним.

   Още самото начало ни налапа с мъгла, във високото обаче имаше някакви лъчове надежда.

По пътеката за връх Юрушка Грамада

   По билото дори се учудихме на слънчевите проблясъци, чак ликувахме! Казах на групата щото съм майтапчия - снимайте, ще ви е за последно днес. Гледаха ме с усмивки на лицата, никак не вярваха :).

    Динамичните ексцесии във високата част на планината догатваха шеговитите ми подхвърляния. Времето беше доста динамично и мъгливо.

   Облаците ту скриваха, ту показваха мъничка частица от февруарската красота.

   В обратна посока под облачната пелена е градчето Калофер.

   В откритото било вятъра се засили, позастудя, придвижвахме се все по-често със справка от навигацията за местоположението на всеки следващ жалон от зимната маркировка.

   Тук вече взехме и евакуационното решение! Ще се върнем, бяхме на около 1850м.н.в. , а проблясъците показваха виелицата и препускащите вихрушки на откритото било (2000-2100м.н.в.), към връх Юрушка Грамада, където при една силна виелица, нямаше да имаме особено голям шанс без да се окопаваме в снежни пещери. Хижа Тъжа беше на километри, заслоните също, взехме разумно решение.

Един жалон.

Два жалона.

   Слизането беше трудно, трудно е и да се върнеш, но понякога е добре разума да проработи и да се взимат трудните решения съпровождащи това. Човек понякога е по-добре да се върне, за да може да продължи.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
   Още интересни и сходни зимни подходи в Стара планина, може да видите в следните публикации, с линкове към тях в долните редове:

























4 коментара:

  1. Много ме кефят снимките, браво! :-) Удачно решение е било това да се върните. Ние минахме през Свищи плаз за Кашана в събота. Горе на билото беше такава мъгла, че в краката не си виждаш. Без майтап съм опипвал с щеката преди да стъпя

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси, Ванка! Мъгла, мъгла, мъгла! Надолу към Калофер ни подпука и суграшицата, тогава си мислех - какво ли ще е нагоре?! Дано си извадил някой читав кадър и ти! :) Този район все ми убягва. Трябва да опитаме да се окажем и там някой ден! :)

    ОтговорИзтриване
  3. И хорото се играе 2 напред, 1 назад, няма лошо че сте се върнали :)

    ОтговорИзтриване
  4. 'ivanatora', така е най-сладко, или казано по закачливо , подаваш малко, после връщаш :))) Трябва да има и купон, ако бяхме излязли по билото щеше да е пълен купона! Три на дясно, две на ляво, падане на земята :)))!

    ОтговорИзтриване