сряда, 4 май 2016 г.

Кърджалийски манастири - Тракийско светилище Юмрук Кая - крепост Асара - платото до село Ковил

  Великден 2016 - ден 1. Пътешествие в източните Родопи.

     За Великден се подготвихме да направим добра офанзива в източните Родопи. Почивните дни са повече и човек се отпуска с голям списък. :) Поначало замисляхме да се завъртим в резерват Тъжанско ждрело с Вели, Катя и компания, да преспим на палатки до Пенчовското пръскало и после да му мислим, но лошото по прогноза време ни уплаши за там и сменихме посоката рязко към източни Родопи. В начертания и подробен план, следваше да видим част от дивите места на картата, включващ скални светилища, пещери, непристъпни на вид дерета и няколко крепости. Вели беше планувал десетки места, повечето от които бях посещавал, когато снимах за книгата Пътеводител на източни Родопи, но в последствие редуцирахме списъка до по-малко на брой и разположени в някаква що-годе близост обекти. Идеята се оказа добра, тъй като едва успяхме с реализацията и. Пътищата са труднопроходими, а някои от обектите са трудно откриваеми. Автомобилът - тип "японска звезда", с който бяхме, се справи с подхода до обектите, а това беше жизнено важно, за да успеем да сложим гео кешове навсякъде за толкова кратко време... Изпихме промишлено количество бири и без майтап зареждахме от всеки магазин в китните родопски села, в които в последствие се оказа, че има по-малко бири от тези в колата. :)

   За начало се отбихме в град Кърджали, за да заредим с бири и агнешки близалки (дървени клечки за жар, покрити с агнешка кайма). И ей така, по път, чекнахме Кърджалийските манастири, за които знаех, че не съм посетил, а ме блазнеха от години. :) Измислихме име на нов светия - "Св. Панчо", който спрягахме през цялото време в тези дни. :) Разбира се, обогатихме и речника си с много фрази на чужди езици, които не са за тук! :)

   Кърджалийски манастир "Св. Йоан Предтеча" в града. Той е бил част от средновековен епископски комплекс "Св. Йоан Продром". Руините на манастира са открити през 30-е години на миналия век, като реставрацията му е направена в периода 1998-2000г. Сега е напарфюмирано и комерсиално място край река Арда, в което всичко е подредено и добре уредено за да привлича като магнит автобусите с туристи.

   Кърджалийски манастир "Успение Богородично" в квартал "Гледка" на град Кърджали.








   И двата манастира са в категория пет звезди. С обособени места за отдих, лъскави фасади, напарфюмирани църкви и много цвят в градините. Отделихме им достатъчно време, закъснявахме порядъчно и поехме по родопските тесни, и разбити пътища към следващата цел за първия ден от приключението в източни Родопи - Юмрук Кая. В Родопите, траките са оставили почерка си навсякъде по труднодостъпните скали. От такива разположени по непристъпни сипеи, до такива в близост до населени места. Бяхме сериозно подготвени. С няколко гпс-а и файл с точките в този на Вели. Оказа се, че поради множество точки във файла, гпс-а му отказа да се включи и драмата покрай това не беше малка. Все пак успяхме да изтеглим следата и да въвеждаме ръчно координатите в тези дни. На всеки ръчно въведен обект, беше изпита по една бира.


   Тракийско светилище Юмрук Кая. Намира се на няколкостотин метра от къщите на село Обичник, вижда се от черния път, който води до него и ако се абстрахирате от храстите наоколо, е леснодостъпно. В района, както навсякъде в източни Родопи е пълно със скални ниши. Наблизо има водопад, има и тракийски крепости - Малката крепост и Голямата крепост.

   Скалните ниши са разположени на няколко нива. Целият комплекс представлява големи скални блокове, като че ли поставени един върху друг. Местните оприличават скалата на Юмрук и оттам идва името Юмрук Кая.

   Скромната ни група: Катя, Роската, Дани и тигъра Вели. :)


   Следваща цел е крепост Асара край село Звездел. Разкрива се панорамна гледка и свежест от пролетните гори и хълмове.

   Небето предвещаваше микро апокалипсис. Прогнозите за времето ни пощадиха в тези дни, въпреки че в други райони на България, както се разбра е валяло здраво.

   В посока село Ковил и платото там, не пропуснахме да отбележим китните, обособени за отдих места, които в Родопите изникват след всеки завой. :)

   Въпросното място разполага и с водопад.

   До село Ковил има голямо и обширно плато. То е белязано с десетки следи от миналото. Шарапани, скални ниши, жертвеници, пещерни утроби. В късния следобед бяхме там.

   Последните къщи в село Ковил подсказват за бъдещето и на това населено все още място.

   Жертвеника на Заногата.


   Шарапани.

   Скални ниши разположени на няколко нива.



   Поехме по пътя към село Голобрадово. Там намерихме място с чешма и хубави поляни, за бивак в следващите две нощувки, с което финиширахме в ден първи от нашето родопско приключение.

 Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127


Няма коментари:

Публикуване на коментар