четвъртък, 5 май 2016 г.

Дюшун дере при село Джанка - село Сладкодум - тракийско светилище Шан Кая - язовир Студен кладенец - крепост Ефраим

Великден 2016 - ден 2. Пътешествие в източните Родопи.

   И вторият ден от източно-родопското ни приключение беше белязан в земите на траките. Събудихме се рано от песента на птиците. Денят е Великден. Яйцата се трошат като бетон в язовир Студен кладенец, багажникът на колата се зарежда с бири и кешове, и поемаме към неизвестното. За днес бяхме замислили "разходка" в Дюшун дере при село Джанка, изоставеното село Сладкодум и недостъпното светилище Шан Кая, както и някои неща, около язовир Студен кладенец изискващи добра форма и катерене. :)


Утрото и кондензът по палатките вървяха ръка за ръка.

При крайните къщи на село Джанка. По черния път успяхме да пробием до края с проходимата кола и това ни улесни подхода, спестявайки няколко километра.

Багажникът на колата плаче ли плаче... :)

Величественото Дюшун дере. Поглед отгоре. Всъщност, Дюшун дере е скрито от погледа на пътя и ако не знаете за него, ще подминете без да подозирате, че съществува. 

Импровизирахме слизането и през тръни, храсти и скални улеи, слязохме до подножието на реката.


Водопада на Дюшун дере.

Реката и скалите наоколо са впечатляващи.

На места има трапецовидни скални ниши по каменните блокове в Дюшун дере.

И пещера, която открихме случайно. До нея няма пътека и пробихме трудно през гъста и негостоприемна растителност, която къса дрехи и предизвиква викове. :)

И ако някой си мисли, че ни е било лесно......... На моменти вървяхме по самата река...

... или пък стигахме непроходими, отвесни скали и се налагаше да я пресичаме.

Доста време се замотахме в Дюшун дере и сякаш денят ни се изплъзна, но се оказа, че ще стигнем по черния път и в село Сладкодум с колата. За призраците в село Сладкодум съм писал при пътешествията си в Родопите друг път и знаех какво ме очаква там... Целта за мен беше една - да се добера до подножието на внушителната и труднодостъпна скала с трапецовидни ниши - Шан Кая, която тогава ми се изплъзна в мъглата, тъй като нямах координатите и. Дори сега се лутахме много, тъй като село Сладкодум е разположено на няколко възвишения, отдалечени са едно от друго и ако не знаете къде да търсите, няма и да я откриете.

Поглед към скалата от въпросната махала. До нея няма никакви пътеки, а само дълбоки дерета, в които трябваше да вляза и за да ми е още "по-лесно" - неясно състояние на стръмен сипей, който ме свличаше с по няколко метра на места и беше опасно. След сипея следват отвесни скали, които водят в дълбокото дере, където не е желателно човек да пропада.

Останалите останаха да чоплят семки и бонбонки, поливаха се с бира в топлия пролетен ден, а аз се заех да пробия до подножието на скалата.

И скоро усилията ми бяха възнаградени с гледката към скалата, която е огромна. Ето и кадър от село Сладкодум, където се забелязвам в червено, докато пълзя по сипея. :)

И под внушителната Шан Кая.


Денят отиваше към своя край. В късния следобед слязохме и до язовирната стена на Студен кладенец. В подножието на третия улей от ляво надясно има човек. Мястото всява респект, особено ако се замислим каква сила се крие зад мисловната бетонна линия... Скалите във височина, дясно на кадъра са крайната ни за деня цел - крепостта Асара Ефраим.

Преди залез успяхме да пробием и там. Подходът беше неясен, но успяхме да намерим изразена пътека от пътя до подножието на скалния масив, а после и до самата крепостна стена с лавиране по разни улеи.


В посока стената на язовир Студен кладенец, която е направо миниатюрна, гледана от тук.


Залагат се и кешове. Колкото по-трудни са местата, толкова по-радостни са залагащите. :)

Всички бяхме слънчасали и в главите ни беше мисълта единствено за приказната поляна с чешма до пътя, на която ще нощуваме втори път. Утрешният ден беше последен в тази част на планината и определено щеше да е много интересен, тъй като се забутахме на много интересни места, за които дори и траките не подозират! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар