понеделник, 23 февруари 2015 г.

Западни Родопи - връх Баташки Снежник

   Баташки Снежник - 2082м.н.в., е връх в Баташка планина, дял от западни Родопи. Със своята височина, се нарежда на шесто място в Родопите и на второ място след връх Голяма Сюткя 2185м.н.в. от дяла Баташка планина. Склоновете на върхът са силно изразени и покрити с гъсти, вековни-иглолистни гори. Размишлявах над името му и подозирах, че ще окаже вярно това, за което си мислех. Зимният преход до върха, реши въпросите ми свързани с името му. Снегът на места достигаше над два метра в дълбочина.

Идеята за зимен преход подхвърлих и обсъдихме късно вечерта, а мероприятието беше допълнено от рожденният ден на Галин, който реши, че ще го празнуваме в планината. :) Рано сутринта, по тъмно тръгнахме за град Батак и село Нова махала, откъдето да се разходим в снежните гори на западните Родопи. Пътят към Нова махала и село Фотиново беше обледенен страховито и драпайки "на нокти" с тежката кола, стигнахме в село Нова махала. Преходът е еднодневен и проучихме, че от село Нова махала се изпълнява най-бързо... Началото на начинанието обаче не внесе яснота в успешния му край. Още с паркирането на колата, стана ясно, че ще се опитаме и ако състоянието на снежната покривка позволи, ще се изкачим до горе. Уви, липсата на снегоходки в групата, бързо оказа влияние върху крайният резултат. Хората се измориха твърде бързо, затъваха до над колене и всяка следваща крачка ги отдалечаваше от целта.

Изминали сме, около километър по пътя.

Иглолистните дървета са покрити с тонове сняг, който незнайно защо Катя събаряше усмихната върху главата си! :)

Ранно утро е. Слънцето изгрява зад хребета. Температурите са още доста под нулата...

Състоянието на снежната покривка в участъка на беседката, до която стигнахме скоро, за да закусим и продължим в снежните гори. Атмосферата е неповторима. Дърветата са приведени под тежестта на тонове сняг, гората е изумително чиста и непокътната. Тук-там си личаха отпечатани следи от преминали зайци, лисици и сърни, а по пътя човешки следи упорито следваха пътеката към връх Баташки Снежник. През цялото време си мислех, че някой е успял да се качи до върхът, но в последствие разбрах, че начинанието на мераклиите е било обречено на провал, поради липса на снегоходки. Следите бяха от обувки и по едно време свършиха в нищото...

Язовир Батак остана в ниското.

Рожденникът Галин и Катя до беседката!


Да извадиш и снимаш домати в Родопска гора посред февруари, не се среща навсякъде! :)

Продължаваме през все още не толкова проблемни откъм сняг участъци. Галин и Мария по пътеката. Ясно личат и животинските следи навсякъде по пътеката.

Скоро обаче нещата наистина загрубяха и групата никак не напредваше. Прокраднаха се първите мисли за отказване.



Още едно от малкото места по пътеката, от които между иглолистните гиганти се вижда долината и язовир Батак. До тук успя да издрапа групата. Нагоре, без пътека с директно търсене на пряка алтернатива през почти непроходими гори, тръгнах да напредвам, за да изляза до връх Баташки Снежник сам.

Всички се навеждаме предпазливо под заплашително надвисналите снежни "препятствия"...

Трябваше ми час да стигна котата на връх Баташки Снежник. В последния участък, преди да захапя ръбчето по билото, снегът минаваше два метра в дълбочина. Малка, около 400 метрова отсечка, до която дори и да беше стигнала групата, нямаше да може да продължи и метър напред...

И ето ме, малко преди проблемния участък с двуметровата снежна покривка. На връщане срещнах Катя, която беше успяла да издрапа до тук по следите ми и ме чакаше. Казах и, че има шанс с моите снегоходки да се качи до върха за по-малко от половин час, но идеята не и допадна. Останалите щяха да ни чакат доста дълго в колата...

Гледката от връх Баташки Снежник.


Чух се с Катя по телефона, която беше стигнала близко до последното и проблемно откъм дълбок сняг място по пътеката. Попита ме какви музики се чуват? Бях си заредил разни mp3-и, докато се кефeх на гледката. Денят беше приказен. Безветрен, снежен, истински зимен. След няколко часа, на слизане, щяхме да разберем, че планината отново ни е подарила миг красота. Всичко в късният следобед потъна в мъгла и тъмни облаци...


Толкова от тази красива планина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар