петък, 29 януари 2016 г.

Зимен преход до връх Голяма Сюткя

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   -24 градуса по Целзий е. Денят е започнал още през нощта за нас. Автомобилът работи неравномерно в борба със снежната стихия на леденото утро. Сгушени под сняг села и покрити, като че ли завинаги автомобили. Луната се скрива зад планинските хребети на Рила планина, а нас ни чака дълъг и мразовит ден, в който психика и физика се борят с крайния предел. Спукана кост, няколко часа в Пловдив и 24 часа по-късно бяхме у дома. :)

Още с настъпването на денят, слънцето показа вледеняващите красоти на Родопа планина пред нас над град Ракитово. Бяхме в откъснатите Родопи, на 25км. от цивилизацията по тесните и безкрайни завои на планината, стигнали по верижните следи на почистения до някъде път. Закъсали с колата в дълбок сняг и без лопата в края на пътя, се наложи да копаем с ръце и снегоходки, легнали за час върху суровата земя. Снегът наоколо беше няколко метра и въпреки мраза, се сипеха дебели и тежки буци от околните дървета. Пръсти, носове, ръце - всичко мръзнеше. Дълъг ден се очерта - осем часа мъчителни часа биене на пъртина в девствени гори, опасните склонове в Пашово дере, по които затъвахме до кръста под дебелите и нападали, счупени борове. На предела, се докоснахме до дивите, зимни и сурови Родопски гори. Планината се сърдеше цял ден и ни подсказваше, че не ни е мястото там. На връх Голяма Сюткя. За трета поредна зима сме първи по величествените двухилядници на Родопа планина.

По пътя.

Японската звезда на Митко се справи учудващо добре, въпреки ниското окачване и с една откачена скоба, я докарахме до тук, в местността Гралов чарк.

Всъщност, пътят беше почистен от верижна машина, заради ловното чакало в края му. От една страна ни е жал за горките животни, които нямат шанс срещу ловните пусии, от друга, нямаше да успеем да се качим на върха, ако не беше тази човешка намеса по разчистването на път, който на практика води до никъде, особено през зимата...

Улисани в копане на сняг и опити да обърнем колата с фаровете напред, денят се разкри със синьото небе. И поехме по пътеката нагоре, откъдето след малко решихме да я зарежем и да опитаме да пробием през стръмното, покрито с няколко метра сняг Пашово дере. Голяма Сюткя е третия по височина двухилядник в Родопите, дял Баташка планина. Характерно за него е отдалечеността му от населените места и това, че в района се намира най-голямата популация от елени в Родопите.

С Катя се разбрахме, ние налагаме темпо, защото денят е къс, а пъртината щеше да го съкрати още повече светлата му част.

Всички са приведени, гората спи дълбок зимен сън. Всъщност може би се оказа, че не всички спят толкова дълбок сън, в Пашово дере имаше микро магистрали от следи на диви животни - слизащи, качващи, кръстосващи навсякъде в резервата.

И доволни, че сме първи, направихме дълбока оран на пухкавия сняг.


Въпросното ловно чакало в края на пътя. Снегоринът беше спрял, или пък може би закъсал на километър от тук.


Малко по-късно излязохме от очертанието на пътеката. Любимо е през зимата. В лабиринт от горски гиганти, скоро щяхме да си платим солено за това си решение. Със счупени щеки, повредени снегоходки и зверски усилия в пропадане между нападали от бури и тежък сняг иглолистни гиганти, ни срещна Пашово дере.

Мястото обаче се оказа нарицателно на думата приказка.





На моменти се споглеждахме и се прокрадваха мисли за дезертиране от цялата тази лудост. Може да се каже, че местата с нападали дървета бяха особено опасни за преминаване, тъй като под тях, на около два метра дълбочина, се образуват снежни кухини и като нищо под тежестта, човек може да пропадне сериозно и да си счупи крак... Едно от местата, на които не намерихме откъде да минем почти ни отказа, но с всеобщи усилия, разчистване на много сняг и внимателен подход, минахме невредими.




Излязохме от Пашово дере. В далечината исполините на Стара планина напомнят за зимата с обледенените била.

Пиринските ръбове, също! :)


И скоро зърнахме върховата кота.

Митко на връх Голяма Сюткя.

Рила планина, зад която сутринта изпратихме луната при отбивка до язовир Батак, а зад нея като облак е Витоша.

Естествено, снегоринът явно е заседнал и няма да мръдне от тук в близко време. Шест часа ни бяха нужни да пробием до връх Голяма Сюткя и около два на слизане.

Със скриването на слънцето, термометърът сърдито закова -20-е, а в колата ни чакаше Катя, която паднала на броени метри от нея, на пътя и счупена ръка... Спешното в Пловдив, гипс и няколко седмици с чипс и бира у дома. Разминахме се невредими в опасното зимно дере. Денят цял ден даваше признаци за лош късмет, ако може да се вярва на такива неща, със закъсалата кола, проблемите по дерето, откъсната планка, счупени щеки и какво ли още не... Снегът не даваше признаци да е лавиноопасен, а както знаем в горските масиви, при определени условия си падат "хубави лавини". И тъй като януари е месецът на масива Равнец за мен, ще се включа скоро и с публикация от успешното, но много трудно зимно преминаване по него за ден. В безуспешен, аналогичен опит, не успях с бивак, поради неадекватно моментно оборудване, но с леки корекции и много хъс, тридесет километровата отсечка и двете хиляди възходяща денивелация, ми се отплатиха пребогато в кристалния зимен ден.
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

   Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

   Ако публикацията ви е харесала, отбийте се и в линковете от долните редове, където в аналогични публикации, съм представил красоти от района, които сме посещавали и снимали през зимните месеци в годините:

   - Зимен преход до връх голяма Сюткя

   - Ридът Мурсалица през зимата

   - Западни Родопи - връх Баташки Снежник

До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар