понеделник, 9 май 2016 г.

Манастирите в Чепън планина. Последно отворени врати...

     Дивата гранична Чепън е осеана със стари манастири, разруха и отминали, изпълнени с вяра времена. Хората са носили камъните по едва личащи пътеки и са изградили всичко с пот и кръв в трудните времена на миналото, каквито са и днешните. Сега там няма интерес и пари - "туризъм", а пътищата са като на луната. До малко манастири има табели. Това сякаш не са наши, а ничии земи. Пътеки има, но са неясни, без обозначение към манастирите, които са в дълбоката сянка на мащехата България и "стопанисващите ги".  Вратите на тези манастири се отварят все по-рядко в последните дни на тези святи места. В едно от посещенията си в района, посетих и разгледах останалите няколко манастира там, които са около 10 на брой. Дори най-високата точка в тази планина се нарича връх Петровски кръст. В южното подножие на планината Чепън са разположени град Драгоман и селата Василовци, Големо Малово, Мало Малово, Раяновци и Цръклевци, а по северното Букоровци, Бучин проход, Върбница, Каленовци, Летница, Лопушня, Мургаш и Прекръсте. По черни пътища, през гори и дъбрави се стига до манастирите. Тук са построени някои от манастирите. Малко по на север са разположени и останалите. Те са в близост до границата със Сърбия, селата са почти обезлюдени и всичко тъне в разруха.

-Маломаловски манастир Св. Николай Чудотворец" в Маломаловска планина. За него съм споменал в тази публикация. Той е разрушен и никой не го стопанисва... Останала е църквата, която е отворена и е в приют на произвола на съдбата...

-Годечки манастир "Св. Дух".

-Годечки манастир "Св. Николай Летний". Намира се в град Годеч. Не съм го посещавал.

-Букоровски манастир "Св. Георги Победоносец". Манастирът с петте църкви. Има още един такъв в Европа.

-Чепърлински манастир "Св. Петка".

-Разбоишки скален манастир "Въведение Богородично".

Сега, след дълго планиране, което е поради липса на средства, време или други перипетии, посетих останалите:

-Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил". Намира се само на 40 км. от столицата. Стопанисва го възрастен човек, който живее в каравана до манастира, тъй като сградата е опасна за пребиваване и се препитава с каквото си отгледа. Получава 300лв. заплата. До манастира се стига по черен път и остава далеч от погледите на хората. Църквата е изографисана с уникални, примитивни стенописи. Те са оцелели близо 200 години. Пари естествено няма - синодът няма интерес да налива в затънтения чепънски край.

Старецът ни разказа история за селският бей, който построил манастира, след като изгубил облог с местно момче, на което се присънило, че тук има останки от манастир. Затова на фасадата на църквата има полумесец и кръст. Човекът ни посрещна много люто, но виждайки че идваме с добро, смекчи тона и каза, че най го притесняват лошите хора и ако ще пишем в интернет за него, да кажем само лоши неща. Аз видях лошо в липсата на средства и в немотията, в която живеят хора, които стопанисват тези свети места и тук, в Чепън планина.








-Голешки манастир "Св. Николай Летни".




-Връдловки манастир "Свети Илия". Старата врата изскърца силно. Тя бива отваряна все по-рядко. Манастирът е трудно откриваем, ако нямате точните му координати.










Манастирската постройка към църквата.

-Станянски манастир (параклис), който е превърнат в бунище. За него получих информация, че не е манастир, но решихме да го разгледаме. Намира се в гробището на село Станинци. Вратата е заключена, а веригата и двата катинара са силно ръждясали и покрити с паяжини, което свидетелства, че тук никой не идва. През прозорците видяхме, че всичко е махнато и постройката пустее... Границата със Сърбия се намира на 300 метра от църквата.

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил", Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител" ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Презентация по темата. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от което по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

Мартин Петров Балтаджиев
Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Няма коментари:

Публикуване на коментар