вторник, 24 май 2016 г.

Изгубената вяра - параклис "Св. Св. Кирик и Юлита"

    Има някои места, които са, като че забравени от бога. Много от тях са строени в трудни времена, с пот и кръв, а други с ентусиазъм и средства от местните хора. Там пътеките трудно се провират през вековни гори, а птици пеят в синхрон с шума на листата. Дошъл е обаче онзи момент, в който трева и коприва са обгърнали старите греди, камъните са натежали над времето и всичко е потънало в забрава. В лоши дни, хора с нечисти помисли са "подарили" на тези места емоциите си и са записали имената си, или по-лошото - извадили са очите на светците, върху красивите икони, правени с душа от златните ръце на майстори иконописци.

    Такава е съдбата на малкия аязмо-параклис "Св. Св. Кирик и Юлита" над луксозния Горноводенски манастир "Св. Св. Кирик и Юлита". И ако манастирът се радва на особено внимание, инфраструктура и вложения, параклисът "Св. Св. Кирик и Юлита" потъва в тревите ден след ден, опитвайки се да заличи срамните следи на времето.

Горноводенски манастир "Св. Св. Кирик и Юлита".

По пътеката...

Параклис - аязмо "Св. Св. Кирик и Юлита". Най-напред на мястото на параклиса при извора е бил разположен старият Воденски манастир, преди да бъде преместен на намиращата се долу площадка, където сега се извисява днешния манастир, известен като Горноводенски. Днес още си личат зидовете от стария, средновековен манастир. В документи от 19 - 20 век местността се споменава като "Стария Свети Кирик".





Аязмото към параклиса.







Няма коментари:

Публикуване на коментар