събота, 21 май 2016 г.

Сопотски девически манастир "Въведение Богородично" - Калоферски девически манастир "Въведение Богородично"

    Районът на Подбалканските градове Сопот, Калофер и Карлово е белязан силно от историята. Там са се родили и творили българските революционери Васил Левски (Карлово) и писателя Иван Вазов (Сопот). Според легенда за град Калофер се знае, че е заселен и възникнал през 1533 г. от Калифер войвода и четата му, която неведнъж нападала турските кервани. Тези градове са се пропили с кръв, революционни дейности и буден дух, а Балканът бдял над тях с могъщата си снага.

    В днешно време в тези градове са останали много сгради, свидетелстващи за времето. Църкви, манастири, метоси, паметници, къщи от Възраждането. Тези сгради са с висока културна и естетическа стойност и са предпоставка за посетителите да се потопят в неповторимата възрожденска атмосфера.

   В градовете Сопот и Карлово има няколко манастира, два от които са действащи девически манастири. Това са Сопотски метох "Въведение Богородично" и Калоферски манастир "Въведение Богородично". Метох в превод от гръцки език означава недвижим имот собственост на манастира. Намира се обикновено в населени места и се обитава и обслужва от монаси или монахини. В него се извършват богослужения и се устройват поклонничества. Интересно е да се спомене, че най-много метоси през Възраждането по българските земи откриват и поддържат атонските манастири Зограф и Хилендар, както и Рилският манастир.

   Сопотски метох "Въведение Богородично". Манастирският храм е построен през 15 век на мястото на стар параклис. Самият Сопотски метох е построен през 1665 г. , когато около храма били изградени жилищните сгради. Съграден е в близост до Хилендарския метох, който е бил опожарен от кърджалиите през 1794 г. , но оставил названието метох върху Девическия манастир, без той да е метох, на който и да било манастир.

    Интерес представлява стаята, в която се укривал Васил Левски, а над нея е живяла игуменката Христина. Това, заедно с чардака, като по чудо остават невредими след опожаряването от турците през 1877 г.

    Монахините от Сопотския метох участвали дейно в националноосвободителните борби на българския народ. Тук, Васил Левски се е крил в периода 1869 - 1872 г. с помощта на игуменката Христина.

    В днешно време Сопотският метох е постоянно действащ. Представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради.


    Параклисът към манастира датира от 15 век и е вкопана в земята еднопространствена, безкуполна постройка без апсида. Единствените стенописи в храма са на двама светци и датират от 17 век. Манастирът притежава няколко интересни икони, между които е храмовата "Въведение Богородично" - 1823 г. , на която е наречен метоха и иконата на "Св. Никола", която датира от 1860 г.

  Почти всичко в църквата е останало в състояние, каквото е било преди близо два века.




   В Сопотския метох е запазена килията, в която са живели Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина, от романа "Под Игото" на Иван Вазов.

    През 1846 г. в близост до храма е построена голяма трикорабна, триапсидна черква "Св. Св. Петър и Павел".

Част от нея е реставрирана, но други и належащи ремонти чакат своя ред. Силно впечатление прави богатата инкростация, масивните колони и изящния дърворезбован таван, дело на бележитите майстори.



Иконостасът също е съхранен от лоши помисли и опожаряванията присъщи за тези времена, като дървените части са останали в същия вид, както по времето, в което са правени.



     Калоферски девически манастир "Въведение Богородично". Той е известен още и като "Горния метох". За неговото основаване са запазени много малко сведения. В Пловдивската библиотека днес се пазят ръчно преписани от монахини спомени от летописа, който бил изгорен от турците. В Калофер има и "Долен метох", има и стара Възрожденска църква. Градът е интересна дестинация както за духовен и исторически, така и за планински туризъм. Над него гордо стои изправен първенецът на Стара планина - връх Ботев - 2376м.н.в.

    Началото на днешния девически манастир е положено с основаването на Горния метох, (1738 г.). който възниква след Долния метох. Това става след като в началото на 18 век в Калофер идват гръцки духовници и започват да прокарват политика на гърцизация, но разбрало опасността, будното българско население демонстративно се отказва от тях и за да задоволи своите духовни нужди, се обръща към управлението на Рилския манастир с молба да им изпрати постоянен духовен изповедник. Изпратен е отец Доротей, който се настанява в малка стаичка. Тази стаичка се оказва ядро на монашеството в Калофер - Метоха майка, което в последствие дава началото на четири метоха. В последствие се настаняват и две монахини, едната от които се казвала Мария. Тя е първата монахиня в град Калофер. Във време на размирици, постройките са опожарявани и изграждани със събрани средства много пъти.

   Понастоящем, Калоферският девически манастир е действащ. Църквата и жилищните сгради са построени през 1862 г. В църквата привлича внимание иконата "Христос Благославящ" от неизвестен художник, иконостасната преграда и целия интериор.






   Дворът е тих, чист и поддържан, с цветна градина, в която има много цветя. Уханието им и тишината предразполагат човек в уединение и хармония.


Сопотският девически манастир и Калоферският девически манастир не предлагат настаняване и храна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар