вторник, 12 април 2016 г.

Водопад Реселешки скок, Етрополски водопад Варовитец и водопад Врана вода през пролетта

   Къде по-добре да изкара човек няколко дни през пролетта, ако не в компанията на раззеленените дървета край свежестта на водопади и манастирските дворове. Това се яви продължение на серията с манастирите, които посетихме в тези няколко дни с Ванката и Катя. Облачното време, както и дъждът който преваляваше и превалява, докато снимахме, са едни от най-страхотните условия, които човек може да хване по подобни места. :) Обходихме някои познати и някои познати, но непосетени досега водопади като първия от заглавието. Определено светлината не беше съюзник при водопад Реселешки скок и водопад Врана вода, но те се явиха като бонус в пътуването ни и ги редувахме: манастир-водопад, манастир-водопад, манастир-водопад... :)

Започвам с първия. Намира се между селата Реселец и Бресте в близост до град Червен бряг. Ако не знаете за него, ще подминете отбивката, тъй като не е обозначен със стрелка или табели, но въпреки това хората са прокопали дълбока пътека до хлъзгавото му подножие.

Водопад Реселешки скок. В пещерната ниша, която обгражда зеления мъх.

И един фронтално.

Етрополски водопад Варовитец в пролетна премяна. Толкова се захласнах по зеленото, в заигравка с дъждовниците, висейки по камъните, че пропуснах да направя поне един фронтален кадър. Пак ще намина скоро и без това водопад Варовитец беше далеч от пролетно пълноводие. Изворът, който го захранва е на няколкостотин метра по-нагоре по течението. Всъщност, интересно е да се знае, че водопад Варовитец е изкуствено създаден от хората, като за целта са изкопани дълбоки канали, които извеждат водите до интересната варовикова каскада, от която падат. Може би за атракция към Етрополския манастир над него или за да не се разливат свободно, наводнявайки наоколо.





И на трите водопада валеше дъжд. Въздухът наситен със свежест и цареше спокойствие от липса на тълпите, присъщи за подобни леснодостъпни места.

Водопад Врана вода посетихме в дъжд и кална-ерозирала пътека, която без майтап ни свличаше с по метър назад при всяка трета крачка. И ако преди няколко години, тук вода имаше дори през лятото, сега пролетта подсказва, че нещата със сезоните не са както трябва...

Изворът на Врана вода, както при Етрополския Варовитец е на няколкостотин метра над водопада, но тук всичко се излива по естествен път. И трите водопада са облечени в красиви нюанси от зелен мъх и са с варовиков произход. Трудно е да се "заловят" пълноводни, тъй като водата пропада и се губи, но все някога ще се случи.

Завършвам с апокалиптичното небе, което скоро се изля с пълни сили. Следващите няколкостотин километра преминаха в психария по пътищата и много катастрофирали автомобили по тях.

 Лека! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар