събота, 6 февруари 2016 г.

Славянка (Алиботуш) - До Шабран и Гоцев връх, зимно


   Планината Славянка или Алиботуш, както още е известна, с първенецът си Гоцев връх-2212м.н.в., пъстрите поляни с Пирински чай, които омайват с красивите си цветове през лятото и находището от черен бор в горския пояс, което се среща единствено тук в България и черна мура над него, е достойна за сравнение сред най-красивите планини у нас. Граничните и била, по които в миналото не са разрешавали да се ходи - тихите, сгушени и отиващи си села в гънките и, в които миналото е било съвсем различно и макар, и трудно - по-добро от настоящето. За тази планина много легенди се носят, отреждат и челно място в графата с любимите гръмотевични бури, поради срещата на средиземноморски с умерено континентални въздушни течения. Обозначените пътеки в планината Славянка, в българската и част, преминават през резерват Алиботуш и извеждат до върховете на билото. По известни са връх Шабран-2195м.н.в., Гоцев връх-2212м.н.в., Цари връх-2183м.н.в., малък Царев връх-2087м.н.в., връх Липа-1500м.н.в., връх Свети Константин-1454м.н.в., връх Егюптин-1362м.н.в., връх Рамян-1195м.н.в. Въпреки цветовата, билкова феерия през лятото, планината Алиботуш е най-безводната планина в България, релефът и е карстов. В ниските части обаче извират силни извори, един от които захранва с питейна вода 14 села в подножието и. Над хижа Извора се намира извор с дебит до 1200 литра в секунда! До хижа Извора (изходен пункт за Гоцев връх) води приличен асфалтов път от село Петрово. Друга хижа, от която става излизане до билото, е хижа Славянка (изходен пункт за Цари връх и Гоцев връх). До нея води път от село Парил, може да се подходи и по лошия почвен път от село Голешово.

Но да си дойдем на думата. Неделя е, 31-и януари. Според прогнозираната стабилизация на времето, трябваше да се вмъкнем и измъкнем с кадри и преход по билото на Славянка. В общи линии това се и получи, с малката подробност, че времето се повреди, така де - развали и всичко беше малко под въпрос. Прогнозираните хубавини се смениха в последния момент, но уговорката беше повече от сериозна и връщане назад нямаше...  С тръгване по нощите и късно пристигане, около обяд в хижа Извора, все пак реших да се пробвам ударно по билото на Алиботуш и да изкача първенецът и - Гоцев връх. Тони, Боян и Катя в това време лежерно се разходиха до граничното село Голешово - красиво и откъснато село, скрито дълбоко в пазвата на планината. В последствие разбрах, че срещнатите по път животни, кръстили с всякакви имена и не пропуснаха да споделят! :) След дългия път и безсънието се прокраднаха мисли да поема с тях по пътя и да си почина, но беше по-силно от мен и се насочих към подножието на планината към пътеката. В последствие щях да разбера, че решението е било правилно, тъй като утре времето щеше да се развали и бурен вятър, и мъгла да превземат билото на планината. Очакваха ме 1300м. денивелация и горския масив, който си е същински тунел за душата, докато се излезе от него. Гората от черен бор обаче, бързо се смени с черна мура и скоро се отвори хубава гледка към върховете. Стръмната пътека покрита с лед на места беше дори малко опасна. Въпреки сериозното тичане нагоре, спирах да поема дъх и да успокоя сърдечния си ритъм, който направо се опитваше да ми потроши ребрата. Хижарят на Извора спомена оптимистичния вариант да съм на Гоцев връх, около 17:30-18ч. Щеше ми се да успея да скъся два часа от посоченото време, за да не преминавам по тъмно ръба към връх Шабран, а и не съм за подценяване, все пак съм 60-е кила. :) Това с часът в последствие се оказа добро попадение. 

Духаше здраво по билото на планината и бетонираният сняг веднага реши казуса: котки-снегоходки. Въпреки не лошото темпо, спирах често да снимам и това ме бавеше. Сложих котките и захрупах по ръба към връх Шабран.



Подухваше сериозно, та подсичах на няколко метра от самия ръб по подветрената му страна.

И скоро, виждайки най-високата му точка, с риск вятърът да ме килне, излязох на котата му. Връх Шабран-2195м.н.в. В далечината като на длан пред мен белеят просторите на Славянка с Гоцев връх - заобленото било на преден план. Напористите пориви наложиха да ускоря отново напред.

Цари връх, малък Царев връх и първенецът Гоцев връх. До пладне, планината беше в странна мараня и долу обсъждахме влошаването на времето, но излизайки тук, вятърът помогна за чиста панорама наоколо. 

По реброто от Шабран. В ляво, в маранята е друга гранична планина - Беласица, за която също си струва да се отдели много време. Екопътеки с множество водопади, просторни била и приказни панорами се откриват от плавните и висини.



Връх Шабран от билото към Гоцев връх. Стръмният ръб преди Шабран, наклонът на който най-добре се вижда от тук хич не щадеше силите. До излизането под Гоцев връх се губят стотина метра денивелация, които бързо се възстановяват.

И не след дълго го качих. Има няма три часа от долу. Часът е малко преди 16-е.

На Гоцев връх-2212м.н.в., първенецът на Алиботуш. Обзорното било към Цари връх и Боздаг планина с първенецът и Пророк Илия в далечината.

Към Шабран и Пирин в далечината.




И въпреки, че изкушението за залез натежаваше над крачката, реших да слизам. В противен случай щях да стоя още над час и да мръзна на оголеното било, а нямах ракия, щеше да се стъмни. Жив да ме оплаче човек! :) Подсичащата пътека е страховита наглед, дори от тук. Снегът обаче беше подходящ - стабилен, бетониран и със силен вятър, слепен достатъчно добре за да мина по лятната пътека, която пести много.

Бързо бях в началото на реброто под Шабран за залеза.


И хванах малкото отиваща си светлина с оловното небе. Черния бор в резерват Алиботуш и склоновете на Цари връх. По описателни табели срещнах информация, че голям пожар е причина склоновете да се залесят с гореспоменатото дърво. Говори се, че пролетно време тук е истински рай на пеперудите. Вероятно и приятно за сетивата. :)

Цветни облаци запрепускаха в небесата. Алиботуш ме допусна днес тук. Подари ми фирнован сняг, по който да напредвам бързо, гледките бяха повече от достатъчни. С усмивка палнах челника и потънах в дебрите на тъмнината. Представих си уютната и затоплена хижа, гладната мечка в мен се обади. :)



Подобни цветове в небето говорят красноречиво за ветровит утрешен ден, така се и получи.

В хижа Извора бях малко след 19ч. Никой до последно не повярва, че съм се качил. Хижарят на Извора - Тодор, е много приятен човек и прекарахме две незабравими вечери тук. Разказаха се легенди за Алиботуш, гостите му пяха до зори. Песни, танци, печени прасенца, червено винце, отлежалата ракия на Боян и Тони, без които този преход нямаше да е същия и обиколилите цяла България печени чушки на Катя. Ето и два клипа за онагледяване, нека ни е зле! :) Клип 1. Клип2.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Няма коментари:

Публикуване на коментар