вторник, 31 март 2015 г.

Хижа Предел - Кулиното - резерват Баюви дупки - връх Даутов - зимно

   Отново се заформи мъглив уикенд. Прогнозите крещяха - дъжд, дъжд, дъжд. Съботата я ударихме почивна. Качихме се с колата до хижа Предел в Пирин с Катя, Делчо и Мария. Щеше да бъде тежко. Когато ходим с тях винаги е така. Или бедстваме по отрупаните със суровини маси, или правим нелеки преходи! :)

С пристигането, хижарят се оказа не много сговорчив, като разбра че с Катя ще спим на палатка. Подложи ни на серия от психо атаки. Първо, че районът е ловно стопанство, после че ще ни направи отстъпка от цената на нощувката. След като разбра, че няма да стане по неговата, спомена за страхът от мечки. Както и да е! След няколко литра вино, едва вечерта стана сговорчив. Хижата е в отлично състояние - столова, плазмен телевизор, добре обзаведени стаи, пвц дограми, отопление. Храна не се предлага, въпреки лесния достъп и асвалтов път. По е лесно да се вземат по 17 лева за стая, отколкото да се свърши някаква работа!

Разпънахме палатката извън двора на хижата. Снегът в ниското с нищо не догатваше за това на какво ще ни подложат в утрешния ден високите и части. Взех лятната палатка, проучвайки предварително, че сняг в ниското почти няма. Открихме така да се каже сезона. Ама аз като се замисля не сме го и закривали. Близо две години не съм нощувал в хижа. :)

Хижа Предел - 1156м.н.в. Утре, след тежка нощ, трябваше да бием пъртина до 2597м.н.в. с изкачването на връх Даутов в тежък сняг.

Пролетните минухари се радваха вече на свежата зеленина. По прогноза, в цяла България трябваше да вали дъжд. Не ни валя по път и се замислих, че със забавяне времето утре ще ни предложи изненада. Така и стана.

Започнахме още в ранния следобед. С огън и скара. Няколко риби, няколко бутилки вино, стъкло ракия и няколко килограма мръвки дадоха фира! :)

Пушещия комин на барбекюто в двора. Вечерта гости на хижаря, ни черпиха три бутилки червено вино. Направихме хубава приказка, времето летеше неусетно, а и сменяха времето с час напред. Неусетно стана 2ч. Трябваше да станем в 6ч. за да успеем да изкачим връх Даутов.

Сутринта валеше сняг примесен с дъжд. Трудно се надигнахме за да приберем палатка и багажи, и поехме по стръмнината на ски писта Кулиното.

Слагаме снегоходките, докато ветровитата писта се опитва да ни грабне ръкавици и шапки. Очакваха ни 1400м. въходяща денивелация до връх Даутов. Дали щяхме да успеем не знаехме, но поне щяхме да раздвижим и разскърцаме колене и стави. 

Антени в близост до пистата.

Катя и Мария.

Още по път стана ясно, че ще падне голямо драпане. В дву-три метров тежък и мокър сняг правихме пъртина до върха. Оказа се изключително изморително - клип.

Една от табелите в резерват Баюви дупки под тежката снежна покривка. Още тук ни се разщракаха коленете... Прокраднаха се бързо мисли за дезертиране от плана!

Редувайки се в прокарване на пътека с много почивки излязохме от резерват Баюви дупки в подножието на Ушиците. Мъглата във високото е прегърнала билото на върховете. Катя нямаше снегоходки, но знаейки колко е упорита - предположих, че ще стигне по пъртината ни дотук! По телефона час по-късно стана ясно, че е пробила. Алпийската стена на Даутов връх. По улеите ясно личаха нападали лавини.

Тръгнахме да се катерим вдясно по стръмен склон, по който се виждаха връхчетата на масивните клекове, които през лятото минават три метра във височина. Показно за състоянието на снежната покривка.

Този сняг има да се топи до края на юли. 


Това бяха и последните снимки извън мъглата. Нагоре, тя ни погълна и в непрогледна белота. Делчо остана да спи до едно самотно борче, имаше проблеми с коленете, на връщане доста се учудихме на тихата му лудост да легне в снега! :) С Мария стигнахме до 2550м.н.в. И при мен болките в коленете ме изкарваха извън строя. Присъствието на медицинско лице в групата обаче ме успокояваше! :) Правих интересни мимики и гримаси. Според гпс-а ни деляха 80 метра по права линия от връхната кота на Даутов връх-2597м.н.в. Вляво и дясно на метър-два, се виждаха сцепени козирки, снегът под краката ни започна да пука и пропада. Решихме, че ще е лудост да продължим. Не бяхме наясно какво се случва наоколо. Склонът беше с повече от 30 градуса наклон, а снегът не по-малко от 2-3 метра в дълбочина. Видимостта на метър от нас... Бяхме доволни от една страна, от друга се прокрадваше разочарованието от липса на гледки. За пореден път зверските усилия потънаха по мъгливите била и планината не ни разкри великолепните си гледки.

Заслизахме бързо. Изкачихме се за 7ч. до Даутов връх, слязохме за под 3ч. Както споменах, Делчо спеше дълбоко, на мястото където ни чакаше. Изумени го сръчкахме, както е модерно да се казва и поехме надолу в снега.

Снимах морето от ниски облаци и вековните дървета на резерват Баюви дупки. По склоновете зад мен падна лавина. Не успях да и направя клип!

Побягах надолу през снежните гори със снегоходките и настигнах Катя.

Потоците се отърсваха от зимата в ниското и ромоляха приятно.


С това завършвам. До скоро! :)

понеделник, 23 март 2015 г.

Съсънка (Котенце)

Параклис св. Иван Рилски - пенсионерски бивак "Тора Бора" - рид Сакарица

   Еднодневната разходка по рид Сакарица ни изпрати по стръмната слънчево-пролетна пътека, в търсене на рядкото и вписано в червената книга цвете - Съсънка (Котенце). 

Рид Сакарица набира рязко височина и извежда в подножието на върховете Сакарица, Ирелтия и Залъмца. Някъде там, по просторните поляни на разлатите ръбове, расте срамежливото и красиво, защитено в червената книга цвете - Съсънка, известно и с името си Котенце.

Интересния параклис св. Иван Рилски над град Карлово е фото находка, със запалените свещи и влизащите през шарените прозорци слънчеви лъчи. :)

Пътеката криволичи стръмно по каменните пирамидки, стига до водната кула и продължава следвайки острия ръб. Стигаме до следващата находка - пенсионерски бивак Тора Бора! :)

Има и такива места, а пенсионерът в кадър, се вписа идеално в идиличната картина представена от заглавието. Пенсионерски бивак Тора Бора! :)

Абстрактни форми по пътеката, непрекъснато примамваха да спираме и вадим фотоапаратите. Пролетта в ниското е факт.

Излезли на погледно място, се откри гледка към масива Равнец и източния склон на ждрелото на Стара река. Денят бе приказен. Безветрен, с преминаващи пухкави облаци и уханни пролетни цветя. 

Отделихме се от рид Сакарица без пътека в търсене на рядкото и красиво цвете. И не след дълго бяхме възнаградени за нечовешкото драпане през шипки по заснежените и свличащи ни в нищото стръмни склонове...

Полутахме се сериозно по обширните подбилни поляни. Популацията на цветето Съсънка, е разположена на малка поляна, скрита прилежно от шипкови храсти.

Съсънка (Котенце).

Много красота и нежност струи от облеченото с мъх цветче. Жълтите цветя ухаеха невероятно.



Рид Сакарица на преден план и масивното заснежено било в далечината с Булката и връх Кочмара. Ясно личи стръмния и обрасъл с иглолистни гори източен склон на Стара река. Дотук бяхме направили 800м. възходяща денивелация. Достатъчно натоварване, за да опустошим каквото носихме в раниците! :)

По този съседен на Сакарица рид, след дълга почивка слязохме бързо в града. А красивото цвете ни изпрати по уханните склонове на пролетната планина. :)

сряда, 18 март 2015 г.

До водопадите на Айдар дере (село Иганово)

   Пролетта напира, но не точно. В ниското, животът се опитва да пробие изпод тежкото було на зимата, а по високите части, планината е лавиноопасна и снежна. Докато на билото се вихрят зимни страхотии, в ниските части, цветове започват да красят дръвчета и храсти.

Има толкова много неизвестни и почти непосещаеми дерета, каквото е Айдар дере над село Иганово, че не се наемам дори да им спомена приблизителната бройка, вероятно в цяла България са и над хиляда. Еднодневно решихме да спретнем един пробив там, в Айдар дере над село Иганово и да разгледаме водопадите, които знаехме, че се спотайват там! :)

Речено-сторено. Слънчев ден се очертаваше. За разлика от молитвите и пиперлиите, които сипех за гледка през изминалите два дни над Челопеч, сега се очерта обратната картина. Облеченото в Слънце дере и снимки, е комбинация = жена облечена с пеньоар и кожено палто! :). Идеята далеч не бе да снимаме, само искахме да го проучим, дали ще даде повече за в бъдеще, ако изобщо тази година се добера до огледално рефлексен фотоапарат...

След лек офроуд по пътищата извеждащи в подножието на планината, захапахме без пътека по стръмните и нестабилни скали. Първи вир по "пътеката" примамващ ни да се пребием. На места все още беше задържал лед и сняг и как слизахме до тези скрити красоти, мани...

Природата се събужда. Тези интересни гъби, са оцелели по южните склонове на зимна Стара планина.

Водопадите по дерето са два. Този е пръв. Светлината беше станала ужасна и нито филтри, нито нищо не спасяваше ситуацията, отново се успокоихме, че само проучваме, а не сме тук за снимки, но на следващия момент отново подсмърчахме! :)

Втория водопад, от който даже и не си помислям да прилагам кадър в цял размер. Осветените от вече заплашващото да ни изпържи слънце скали, прегаряха при всякакви отрицателни експонации и филтри. Водопадът е малко над 15 метра и с това паднало дърво е фотогеничен.

Кроп на непрегорелите все още скали и водната къдрица с падналото дърво.

Бързо излязохме на Татарската поляна от Айдар дере, малко под заслон Гердектепе на пътеката с.Иганово-х.Дерменкая, където се подсилихме кой с каквото извади от раниците. И забравихме за неприятните светлинни условия. Излезе студен вятър, тия от сайтовете взеха все по често и по-точно да познават прогнозата за времето.

Снимки от панорамните места по пътеката на връщане. Военните стрелбища в съседство извършваха поредното учение и се съсипаха да обстрелват поляните до планината.

Гледка към Веженското било и връх Юмрука, идваше ми да си цапна главата с фотоапарата, като знам какво изпуснахме в отминалия уикенд... :)

Скоро слезли през сенчестите гори, слънцето ни подхвана на нов глас. Очертаваше се топъл пролетен ден, а снеговете по била и планински склонове тепърва ще се топят и захранват богато реки и водопади...

понеделник, 16 март 2015 г.

Челопеч - хижа Мургана - връх Мургана - седловина Петте кладенци - връх Челопешка Баба

   Поредната мъглива събота и неделя с прогноза за превалявания от дъжд и сняг по билата. Не очаквах Ванката да ми се съгласи доброволно на плана, за качване с тежък багаж по билото на Стара планина. Беше петък 13-и и си помислих, че е номер от негова страна! :) Все пак преди две седмици, ми заяви най-отговорно, че ще се видим чак през 2016-а година. :) По скайп кореспонденцията ни, за около 15 минути, смених сценария за ходенето поне осем пъти. Както и да е, уточнихме се накрая и затворихме скайповете, да не би одисеята да продължи. Плана! Качваме се до хижа Мургана от град Челопеч и ако времето позволи, цъкваме един тигел до върховете над хижата и билото - Мургана и Челопешка Баба. Разиграх три варианта за качване-слизане: по река Воздол, по рид Диба и третия по рид Чуговица, който е най обзорен и дълъг... Но да си дойдем на думата! :)

Сутринта телефонът ми звънна в 7ч.
    Аз - пристигна ли в Карлово?
   -Ванката - снощи дегустирах едно вино и сега тръгвам.
    Вън валеше дъжд, реших че петъчно тринадесетъчната карма се е пренесла в днешния му ден! :) Сигурен бях, че си е изпекъл принцесите на включен тостер, само тогава, както ми каза той в последствие, се обърквали нещата! :) На изключен тостер - не! :)

Тръгнахме към осем и бързо в смесица от дъжд и сняг пристигнахме в покрайнините на град Челопеч. Още с паркирането, от съседната къща излезе куче пазач и една баба. Кучето, ако не лаеше, направо го пращах в графата гризач, считайте мишок, толкова малко и плахо изглеждаше то, злобата му бе неизмерима! :) Бабата все пак ни разучи и ми предложи помощта си, докато се ъпгрейдвах с дъждовния панталон! :) Ванката естествено не пропусна да документира, такъв сеир за изпускане ли е, а?! С единия крак бях във въздуха, кучето лае, бабето се суети наоколо! :)

И захапахме пътеката - в смесица от кал и валящ ни сняг по пътя за хижа Мургана. Цъкнах един бърз клип, цък!

Стигнахме и до пълноводен водопад по пътя, който в комбинация със снеговалежа, контрастира приятно и зареждащо настроението - клип. :)

Сигурно нямаше да извадя фотоапарата отново поне до хижата, ако не бяха джедайските умения на Катя за пресичане на течаща вода. Това беше и първото пресичане на рекичката изпречила се на пътя. Помислих да се помайтапя, че ни очакват поне още десет такива, но не ми се внасяше допълнително смут в и без това мократа ситуация, а и можеше някой да пожелае да дезертира. Ванката гледаше стратегически и с недоумение Катя - оказа се, че не обича подобните му предизвикателства за психиката и най-вече за физиката! :) А, направих още един клип - цък! :)

По-нагоре мъглата ни съпроводи през снежните и кални гори. Стигнахме кръстопът. Петък 13-и и кармичните-съпътстващи го елементи, ми бяха отнели една от подробните карти в гпс-а, докато ровейки се в него проучвах някакви неща вечерта. Реших да вървя по пътя, а групата пое по някакво по-пряко ребро, качващо се директно на хижа Мургана. Моята си пътека заобикаляше с половин километър по по-водоравен участък. Чукнахме бас, че ще стигна преди тях и наложих темпо, стигайки до конете от следващата снимка. Изкуших се! Снимах ги, направих им и клип, цялата тази суета заплашително ме заковаваше да изгубя облога, затова продължих... :)

Волните и издържливи Старопланински коне на Балкана позират гордо пред неуморимия! :)

Хижа Мургана. Още вали сняг. Хижата е леснодостъпна - имаше джипове, голяма танцова група от местни се бяха качили за купон. По-късно щяха да предизвикат осезаема сеизмологична активност и да разместят основите на сградата. :) Мислех си затова, докато оглеждах къде да паркирам Хъскито - Husky Flame 2, нашия дом за през нощта. Ако започнат да падат тухли и стени, да сме по-далеч... :)

В това време Иван и Катя се появиха, а аз ги изчаках на видно място, да не би да кажат, че съм стигнал след тях! :) Изглеждаха свежи като репи, макар че газили в някакви води - затъвали, плували, попсували. :)

Докато Иван пийваше бира в столовата и проучваше обстановката, с Катя набързо установихме палатката. Беше рано и имаше шанс да се качим до билото и връх Мургана преди залез. Добре, че взехме и този път палатка, по-късно щеше да стане почти страшно! :) Който е летял със самолет, знае за какво става дума при излитането му! :) Хижата е след основен ремонт. Всичко е ново - космическо осветление с фотоклетки, ПВЦ дограми, изцяло обновени стаи, бани, че и примамващ купонджиите път до всичко това. Оказа се, че не предлагат готвено (храна), нямаше дори и чай, а предлога на хижарите оправдаваше това с голямата група. Хижарите прекараха целия ден и вечерта пред 60 инчовата плазма...

Тръгнахме нагоре към билото. Излязох сравнително бързо отъпквайки нещо като пъртина. Изчаквах, но мръзнех, въпреки слабия ветрец. Не ми се мисли ако духаше силно. Затова ползвах топлинен жокер - "Червената звезда" и снимах в засада назад по билото към групата, която после, както се установи - затъвала! :)

После прешляпах бързо до връх Мургана, за да се сгрея. На слизане какво да видя, Катя! :)

Иван беше извадил широкоъгълната оптика и ми сочеше посока кръгом. Щели сме да си правим групово селфи до котата. Смеех ли да откажа! :)

Дотук ползвам втора негова снимка, надявам се да не се стигне до съд! :)

На връхната кота. Връх Мургана - 1639м.н.в. Мартенски капризи, студ, мъгла - Катя контрастира като мартеничка с тези червени дрехи на снега...


Ванката каза, че вятър е излязъл едва на връщане към хижата. Не съм го и усетил, явно съм прибягал разстоянието на обратно с по-висока скорост! :)

Направих вечерен тоалет и поснимах наоколо. Насреща се вижда дългия рид Чуговица, по който замисляхме да слезем утре през билото, с повторно изкачване на вр. Мургана и вр. Челопешка Баба.

Ей този оранжев приятел ми беше направил услуга, за да не се налага да извършвам сценария от хижа Македония - "Повторението е майка на знанието"! Всеки знае как се копае сняг, на никой не му стиска обаче! :)

След което се установихме по масите, в центъра на действието. Групата зад мен от рано поддържаше градуса. Червената звезда светна в действие! :) Катя направи салата, с Иван не и останахме длъжни и нарязахме дебелашки мезета. И така почти до полунощ. Както споменах преди, децибелите станаха непоносими. От народни танци, тонколоните започнаха да преплитат мп3-ите в чалготеката на лаптопа, стана мазало! :) Изнесохме се към лагера, където беше повече от свежо. Останалите продължиха да създават работа на сеизмолозите! :)

Гледката на сутринта. Вижда се рид Чуговица и Рила планина. Тук някъде, на около 1400м.н.в. беше границата ясно-мъгливо. Цяла нощ вековната букова гора над хижата, стенеше под тежестта на силните пориви на вятъра. 

Мъгливото буреносно било над горския пояс. Иван категорично дезертира от идеята ни за днес, а именно - качваме се на билото отново и през вр. Мургана, седловина Петте кладенци, вр. Челопешка Баба, слизаме по обзорния рид Чуговица в град Челопеч, около 17км. преход.

След събирането на багажа, пихме чай в столовата, естествено че не хижарски, нали нямаше, а сварен на примуса, който се превърна в неотлъчна част от багажа. Иван се излюпи скоро и цъфна хилнат в залата. Докато пихме чай, невинно подхвърлих идеята за подхода на нов глас. Разбрахме се, че ще пробваме с Катя, ако е мъгливо, слизаме пак на хижата и тръгваме заедно надолу. Не ни изчака, ама и ние не слязохме! :)

Само не ми е ясно защо сложиха човек от нашата група в тази стая, при все, че май само ние дойдохме дотук на собствен ход и не по маратонки!? :)

Излезли в гората, запъплихме тежко по навятите и заличени от вчера следи. Гората бе обладана от зимен мраз. Студ, феерия, скърцащи дълбоко приведени клони, очакващи песента на птиците. Това са онези изключителни и рядко срещащи се фотографски мигове. Тогава, когато вманиачено и параноично се оглеждаме да не изтървем богато изливащата се красота от условия, изобилстващи композиции и всичко останало.

В омагьосаната гора. Катя напредваше бавно, духаше вятър. Не знаех как ще се справи по ветровитото било без слънчеви очила. Казах и, че продължавам с бърза крачка и ще се чакаме долу, при колата.

Впечатляващия пейзаж наоколо, с непокътнати от човешки следи снежни склонове.

След малко тази красота остана под мен, тръгвайки по бялото-пустинно било на Стара планина.



Бързо бях на връх Мургана и на запад към седловина Петте кладенци. Пейзажа от вчера, гравиран с по-студен вятър и ослепителна белота. След ветровитата нощ следите бяха изчезнали. Самотен вълк бе минал единствено по тях малко преди мен в днешния ден. Ето това са моментите, в които човек настръхва истински и нищо друго няма значение. Състояние като в транс, сливане с околността, изключване от всичко останало. Тук и сега!

Бързо бях и при седловина Петте кладенци. Тук пътека слиза по склона към хижа Мургана, а аз продължих по билото на запад към връх Челопешка Баба. Оттам замисляхме да слезем при по-малко количество на снега по южния му склон. Звъннах на Катя, била се уплашила от следите на вълка и била на връх Мургана - бинго! :) Аз си мислих да се гоня с нея и да сляза по рид Чуговица преди нея, а то какво - тя ме гонила, в гръб! :)

От запад стигнах подстъпа на връх Челопешка Баба. Там е стръмен склон и бе силно фирнован, на едно място зациклих със снегоходките - ни напред, ни назад. Чух се с другарката, да ме чака мирно и тихо до едни скали на билото. Забивах щека с все сили и драпах 4*4 полулегнал. Котките бяха в раницата, а за да ги сложа, трябваше да сляза от склона. Проблемния участък, от около 2-3 метра, в които беше наистина стръмно, издрапах все пак. И се качих.

Връх Челопешка Баба - 1722м.н.в. И направих клип. Автофокуса агонизираше в мъглата! :)

Не пропуснах да се селфна на фон на козирките от север. Такава видимост за изпускане ли е?

По стръмен и силно навят, на места фирнован склон, не исках да рискувам с подход за засичане на рид Чуговица в мъглата. Катя нямаше котки, а щеше да тръгне по моите следи и да оцапаме пейзажа... Малък участък ме делеше от раздяла с мъгливото било, обаче определено не ми се рискуваше в това състояние на склона, да съборя някоя лавина по-надолу, където не е ясно състоянието на снега... С много мерак, хъс, желание за гледки, хвърлени сили и всички екстри, драпахме по билото в тези два дни. Стара планина е непредсказуема. Балканът пазеше своите ветровити тайни.

Северно от връх Челопешка Баба. С пропастта и навеищата.


По обратен ред, забивайки зъби, нокти, щеки, слязох на изток. До седловина Петте кладенци, където ме чакаше Катя стигнах скоро и поехме по не стръмния южен склон на коловата маркировка КЕ. Стигнахме фееричните зимни гори отново. Тук направих последен клип, който почти изчерпа батерията на фотоапарата, но не напразно - клип! :) След два часа стегнат ход бяхме в Челопеч. Въпросното куче от началото на публикацията само това и чакаше. Фиксира ни зорко през оградата и ни изнесе концерт. С това завършвам! Изкефихме се, въпреки неефиктивното откъм натоварване и ефективно откъм гледки, и емоции ходене, а и Иван май остана доволен, въпреки измръзванията в хижата през нощта! :) Ето и неговата гледна точка - цък!

 Сходни преходи в близки части на планината може да видите в следните публикации:

*Златица - Спасовото кладенче - хижа Свищиплаз - хижа Тихият кът - хижа Извора

*Църквище - рид Заногата - хижа Кашана - връх Свищиплаз - рид Балабанчовица - връх Курбула

*Челопеч - рид Чуговица - връх Челопешка Баба - връх Мургана - рид Диба

*Челопеч - хижа Мургана - връх Мургана - седловина Петте кладенци - връх Челопешка баба

*Село Мирково - връх Баба - връх Марагидия - село Мирково

*Златица - хижа Свищиплаз - връх Свищиплаз - заслон Дюлева поляна

*Буново - хижа Чавдар - връх Баба (Етрополска Баба) - връх Ушите - Чучулски дол

*Пирдоп - хижа Паскал - връх Косица - връх Паскал, в зимни условия

До скоро! :)