четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Сиври Дикме (Остър връх) - Хладната пещера - Куш Кая (Птичи камък)

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

ИЗГУБЕНИТЕ РОДОПИ ЧАСТ 4 - Светилища и пещери

    След три дълги и изморителни дни по пътища и пътеки в Родопите, поех по залез към селцата Горно поле, Бориславци и Вълче поле. Тази част на планината е силно разлата, няма високи върхове, няма дотам непристъпни хребети. Изпратих колежката до автогарата, на другия ден беше на работа и поех по своите задачи, в планината при скалните светилища и кристалния въздух. Да работи и твори човек в планината, да минават дните му там снимайки, е мечта! Въпреки несгодите, ранното ставане в студените нощи с вятър и мъгли, недоспиването в студената палатка и/или в неудобната кола, преумората... Всичко се приравнява, когато първите лъчи докоснат далечния хоризонт след дългите нощи... Облаци се гонят в пастелни нюанси, селца се пробуждат с нежния звън на чановете. Нищо не спира авантюристичния дух на пътешественика. Несгодите са негов помощник и съратник в тези фото-приключения.

   Пристигнах в Горно поле по сумрак. Тежки и черни облаци затиснаха небето с последните слънчеви лъчи. Излезе режещ вятър по оголеното поле! Навсякъде се чуваха чанове. Стотици крави пасяха на полето в очакване на нощта. Паркирах колата на една отбивка да търся място, на което да си разпъна палатката.. Тежка нощ ме чакаше. Температурата беше, около нулата и вятърът се засилваше. По прогноза даваха превалявания от сняг. Докато нахвърлях записки и приготвях дрехи и храна, небето се изчисти. Небосводът се обсипа със звезди. Направих си чай, вечерях и неусетно съм задрямал на седалката след тежкия - изморителен ден. Сняг сипеше на парцали по предното стъкло, страничните бяха навяти до половината. Погледнах термометъра в колата, показваше -4'C*. Утре щеше да е студено и трудно за снимки, пъхнах се в чувала и отново заспах. Снегът ту завали, ту спира, но не успя да натрупа, само покри част от по-високите скали. 

   По тъмно налазих с помощта на гпс-а по калните пътища извеждащи до връх Сиври Дикме и култово-погреблния комплекс "Сивридикме-Фурнаджика". Знаех, че черният път отвежда в гората и по едва личаща пътечка се излиза в подножието на масива. Пътищата се раздвояваха, разтрояваха и по едно време изгубих следата (червено-бяла маркировка по дръвчетата). Нямах пътека в картата на приемника си! Знаех си, тези тръгвания по тъмно ще ме вкарат в поредния филм. Насочих с директен подход гпс-а към връх Сиври Дикме и тръгнах към върха през гори обрасли с тръни, шипки и непроходими къпинаци. Скоро обаче излязох на по-чисто място с първите светлинки на деня. Оловното небе над мен и жълтите остатъчни цветове вписах с камъните по пътеката.

   Сиври Дикме (Остър връх) насреща също се вписа в студения пейзаж. Наоколо имаше още два остри, досущ като този върхове. Без гпс, изгубил пътечката, надали щях някога да разбера кой точно е върха, към който се стремях . 

   Вървейки без пътека случайно се натъкнах на маркировката. Дойде ми ободряващо! :)

   До връх Сиври Дикме не остана много, но така или иначе в замотаване и снимки успях да изгубя пътечката отново! :)

   Дръвчетата контрастираха добре през оловното небе.


   Поглед от връх Сиври Дикме към снежните била в далечината. Мястото е нарочено за скално светилище.

   Имаше и табела, жалко че някой я е счупил! Легендата изписана на табелата гласи:
"Тракийско светилище и връх Сиври Дикме (Остър връх). Тракийска крепост и скално светилище от 1-ви век преди Хр. на 4,5 км. северно от град Маджарово. Запазени останки от крепостни стени, стъпала и скала с издълбани басейни за религиозни ритуали. Тракийската крепост е част от охранителна система на долината на река Арда, която се е състояла от 5 крепости. Крепостта и светилището функционират и през Римската епоха. Открита е керамика от желязната епоха, мраморен релеф на Тракийски конник от 2-и 3-и век, римски и средновековни монети. Обектът притежава статут на археологически паметник на културата и национално значение, и е под закрила на закона."

   Режещият вятър бързо ме изгони от голия връх.


   Вече изцяло с движение по пътеката, бързо се озовах при колата. Направих си чай, закусих и поех към Хладната пещера в района на село Бориславци.


   През пещерата минава малка река. Местен овчар ми разказа как в миналото тук приютявали да зимуват по 300 овце...




   Реката течаща под свода на Хладната пещера.

   Информационната табела е до пътната отбивка. Не успях да се задържа много тук, почти нищо не ми грабна вниманието! Изписаното обаче ме учуди, предвид лесното местоположение на пещерата, а именнo, че не е проучвана от спелеолози.

   В близост се намира граничното село Вълче поле и скалното светилище там - Куш Кая (Птичи камък). Черен път води до скалното образувание. Меката следобедна светлина и тъмните облаци ме свариха в подножието на камъка. Духаше режещ вятър.



   Слънчев лъч проби плътната облачност и освети в жълто скалния масив Куш Кая (Птичи камък).

   Радвах се на светлината, на вятъра не толкова! :)

   Куш Кая (Птичи камък) в близък план.  


   Толкова от тук, взимаме се в ръце, че зимата в Рила и Пирин вече върлува с пълни сили! :)
С поредицата Изгубените Родопи ще ви занимая в някоя следваща публикация тук! Тази стана най-малка по обем от останалите 1,  2 ,  3,  5,  6 и 7, но не по-безинтересна за мен, но колкото по на изток се отдалечавах от планината толкова по-постна стана Родопската гозба! ;)
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
 Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар