понеделник, 6 октомври 2014 г.

Водопад Райско пръскало и водопад Сухото пръскало.

Есен в градините на Дявола. На изток от Рая.

   Подобни маршрути сме правили и друг път, сега обаче замисляхме да излезем малко от очертанията на пътеките на връщане от хижа Рай, където нощувахме на палатка в подножието на водопад Райско пръскало.

   Оставихме колата в местност Паниците и поехме по пътеката. Набрахме гъби, оставаше да замъкнем и тежките, пълни с бира и екипировка раници до хижа Рай. :) Между другото такива червено-отровни красавици имаше разхвърляни навсякъде около пътеките, както и манатарки, сърнели, пачи крак. Грозде за ракия няма да има тази година поради дъждовното лято, гъбите обаче са в изобилие. :)

   Делчо още в началото на прехода започна с опасните занимания, в общи линии така и завършихме.

   Местност Паниците ни посрещна с лек полъх и есенните цветове на треви и храсти. До седмица тук ще е същинска есен. Както предполагах, тази година есента подранява. В далечината сред пасищата, ясно се откроява ръбът на така нареченото трасе "южен кабел", или както още е известно с името Заногата.

   Гората към Параджика и острия ръб, по който става зимното изкачване към връх Ботев от юг.

   Въпреки препълнените с екипировка и провизии раници, стигнахме бързо до панорамната площадка преди да се хване за пътеката в гората.

   И до хижа Рай рано следобед. Пръскалото течеше добре след дъждовете.

   Гората с изглед към резерват Джендема от мястото, където традиционно разпъваме палатки всяко лято.


   Ако знаех каква драма ще е нощувката със страничния наклон на пода спрямо склона.....:)
За съжаление красотата наоколо беше постлана със солидно количество разноцветни стъкла. Явно някой троши стъклени бутилки тук ден след ден!

   В късния следобед небето се преобрази и лъчовете залязваща светлина огряха маняшко долината, скалите и водопад Райско пръскало.

   На хижа Рай щеше да пада забава. ПСС бяха събрали групи от цяла България.

   Есенните цветове на пожълтелите треви, уюта създаван от пушещото коминче, Райските скали и водопада.

   Рай се заформяше и за нас. Изпекохме промишлено количество манатарки, сърнели и наденици в спускащия се хлад на октомврийската нощ. Нямаше полъх дори, престоят беше гарниран с топлина и уют.

   След пет часа приказки и истории покрай огъня, легнахме в топлите спални чували. 

   Гледката на сутринта. Делчо спа в хижата, оплака се че му било трудно и не се наспал като хората! :)

   Слънцето се търкули от Джендема и озари Райските скали. Закусихме и поехме надолу към местност Паниците и историята следваше да завърши с "хепи енд", ако не бяхме си наумили да изоставим пътеката и да навлезем по река Голяма Бъзовица в ждрелото на изток в планината.

   И така! Ето ни пред първото по-сериозно предизвикателство по нея. То и следващите безброй трудни моменти, щяха да ни отведат в подножието на 90 метровия водопад Сухото пръскало.

   Газене по ред на номерата.

   Навсякъде, около нас имаше нападали огромни и изгнили дървета, покрити със зелен мъх и гъби. 


   Малко по-късно бреговете на реката започнаха да се стесняват и единствения начин за предвижване беше с изкатерване на склоновете и импровизирано движение по тях.

   Мислехме си, че движението ще е трудно, но се оказа, че на места ще е направо късащо нерви и екипировка. Река Голяма Бъзовица на моменти се губеше от поглед, оставайки в ниското.

   Есента в Джендема лази с пълни сили.

   Делчо по склона. Крепящи се за тревните туфи пробивахме бавно и изморително. Приказни вирове се показваха след всяко следващо изпитание, на което ни подложи резерват Джендема в този слънчев октомврийски ден.


   Ждрелото на река голяма Бъзовица и скалистия склон.

   На моменти теренът ни изправяше косите.

   За да се добие представа, наклонът на склона личи най-добре по следващия кадър. Това бяха част от лесните участъци, на места тревите свършваха със скални улеи слизащи дълбоко в недрата на каньона. Хич не беше лесно! :)

   Резерват Джендема. 

   Кърлежи по кожата на Дявола. И Рай и Ад се сливаха контрастно в това диво и нереално красиво късче от планината.

   На изток от Рая, Райските скали и водопад Райско пръскало се случваше това. 

   Ждрелото остана в ниското, но по скалите тревните склонове започнаха да преобладават и с подсичането им след известно време отново се озовахме по поречието на реката.

   Там бяхме оградени от стотици метри скали и движението беше възможно единствено по реката.

   Клисурата постепенно започна да се разширява и метър след метър да разкрива нови и нови красоти.

   Чешмите в кухнята на Дявола.

   Тук бяхме само гости. Едно влошаване на времето или контузия по трудния терен биха превърнали красивия пейзаж в Ад.



   Поглед към изминатото... На моменти слънце и преумората под влияние на двадесет килограмовите раници вземаха превес, бяхме пред колабиране.

   Показа се и черешката на тортата - водопад Сухото пръскало-90м. водопад според статистиката. Внушителен на фона на пъплещите ни фигурки.



   Водопад Сухото пръскало и преливащите улеи на изток от връх Ботев. Този улей вляво на снимката още ми държи "влажно", след като преди години с Ники слязохме от връх Ботев до подножието на водопада именно по него.

   Въпросния улей и пълноводната река Бъзовица.

   Красоти без край, а ний вървим, вървим, вървим.....

   Скалите на изток от връх Ботев.

   Катя и водопад Сухото пръскало. След пет часа драпане от мостчето на реката по пътеката Паниците-хижа Рай, бяхме стигнали до тук!

   Варианти за излизане в посока Параджишки Чал и заслоните до билото има много, стига да се нацели правилния улей и по него да няма фирнован сняг, или ако има човек да е оборудван най-малко с котки и пикел!

   Почти издрапали до билото се обърнахме да надзърнем за последно днес към градините на Дявола. Изливащото се пръскало и бдящият над него връх Ботев.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

До скоро! :)

1 коментара:

  1. Величествено и невероятно красиво. Благодаря, че го показа!

    ОтговорИзтриване