понеделник, 6 октомври 2014 г.

Водопад Райско пръскало и водопад Сухото пръскало.

Есен в градините на Дявола. На изток от Рая.

   Подобни маршрути сме правили и друг път, сега обаче замисляхме да излезем малко от очертанията на пътеките на връщане от хижа Рай, където нощувахме на палатка в подножието на водопад Райско пръскало.

Оставихме колата в местност Паниците и поехме по пътеката. Набрахме гъби, оставаше да замъкнем и тежките, пълни с бира и екипировка раници до хижа Рай. :) Между другото такива червено-отровни красавици имаше разхвърляни навсякъде около пътеките, както и манатарки, сърнели, пачи крак. Грозде за ракия няма да има тази година поради дъждовното лято, гъбите обаче са в изобилие. :)

Делчо още в началото на прехода започна с опасните занимания, в общи линии така и завършихме.

Местност Паниците ни посрещна с лек полъх и есенните цветове на треви и храсти. До седмица тук ще е същинска есен. Както предполагах, тази година есента подранява. В далечината сред пасищата, ясно се откроява ръбът на така нареченото трасе "южен кабел", или както още е известно с името Заногата.

Гората към Параджика и острия ръб, по който става зимното изкачване към връх Ботев от юг.

Въпреки препълнените с екипировка и провизии раници, стигнахме бързо до панорамната площадка преди да се хване за пътеката в гората.

И до хижа Рай рано следобед. Пръскалото течеше добре след дъждовете.

Гората с изглед към резерват Джендема от мястото, където традиционно разпъваме палатки всяко лято.


Ако знаех каква драма ще е нощувката със страничния наклон на пода спрямо склона.....:)
За съжаление красотата наоколо беше постлана със солидно количество разноцветни стъкла. Явно някой троши стъклени бутилки тук ден след ден!

В късния следобед небето се преобрази и лъчовете залязваща светлина огряха манияшко долината, скалите и водопад Райско пръскало.

На хижа Рай щеше да пада забава. ПСС бяха събрали групи от цяла България.

Есенните цветове на пожълтелите треви, уюта създаван от пушещото коминче, Райските скали и водопада.

Рай се заформяше и за нас. Изпекохме промишлено количество манатарки, сърнели и наденици в спускащия се хлад на октомврийската нощ. Нямаше полъх дори, престоят беше гарниран с топлина и уют.

След пет часа приказки и истории покрай огъня, легнахме в топлите спални чували. 

Гледката на сутринта. Делчо спа в хижата, оплака се че му било трудно и не се наспал като хората! :)

Слънцето се търкули от Джендема и озари Райските скали. Закусихме и поехме надолу към местност Паниците и историята следваше да завърши с "хепи енд", ако не бяхме си наумили да изоставим пътеката и да навлезем по река Голяма Бъзовица в ждрелото на изток в планината.

И така! Ето ни пред първото по-сериозно предизвикателство по нея. То и следващите безброй трудни моменти, щяха да ни отведат в подножието на 90 метровия водопад Сухото пръскало.

Газене по ред на номерата.

Навсякъде, около нас имаше нападали огромни и изгнили дървета, покрити със зелен мъх и гъби. 


Малко по-късно бреговете на реката започнаха да се стесняват и единствения начин за предвижване беше с изкатерване на склоновете и импровизирано движение по тях.

Мислехме си, че движението ще е трудно, но се оказа, че на места ще е направо късащо нерви и екипировка. Река Голяма Бъзовица на моменти се губеше от поглед, оставайки в ниското.

Есента в Джендема лази с пълни сили.

Делчо по склона. Крепящи се за тревните туфи пробивахме бавно и изморително. Приказни вирове се показваха след всяко следващо изпитание, на което ни подложи резерват Джендема в този слънчев октомврийски ден.


Ждрелото на река голяма Бъзовица и скалистия склон.

На моменти теренът ни изправяше косите.

За да се добие представа, наклонът на склона личи най-добре по следващия кадър. Това бяха част от лесните участъци, на места тревите свършваха със скални улеи слизащи дълбоко в недрата на каньона. Хич не беше лесно! :)

Резерват Джендема. 

Кърлежи по кожата на Дявола. И Рай и Ад се сливаха контрастно в това диво и нереално красиво късче от планината.

На изток от Рая, Райските скали и водопад Райско пръскало се случваше това. 

Ждрелото остана в ниското, но по скалите тревните склонове започнаха да преобладават и с подсичането им след известно време отново се озовахме по поречието на реката.

Там бяхме оградени от стотици метри скали и движението беше възможно единствено по реката.

Клисурата постепенно започна да се разширява и метър след метър да разкрива нови и нови красоти.

Чешмите в кухнята на Дявола.

Тук бяхме само гости. Едно влошаване на времето или контузия по трудния терен биха превърнали красивия пейзаж в Ад.



Поглед към изминатото... На моменти слънце и преумората под влияние на двадесет килограмовите раници вземаха превес, бяхме пред колабиране.

Показа се и черешката на тортата, водопад Сухото пръскало - 90м. водопад според статистиката. Внушителен на фона на пъплещите ни фигурки.



Водопад Сухото пръскало и преливащите улеи на изток от връх Ботев. Този улей вляво на снимката още ми държи "влажно", след като преди години с Ники слязохме от връх Ботев до подножието на водопада именно по него.

Въпросния улей и пълноводната река Бъзовица.

Красоти без край, а ний вървим, вървим, вървим.....

Скалите на изток от връх Ботев.

Катя и водопад Сухото пръскало. След пет часа драпане от мостчето на реката по пътеката Паниците-хижа Рай, бяхме стигнали до тук!

Варианти за излизане в посока Параджишки Чал и заслоните до билото има много, стига да се нацели правилният улей и по него да няма фирнован сняг, или ако има човек да е оборудван най-малко с котки и пикел!

Почти издрапали до билото се обърнахме да надзърнем за последно днес към градините на Дявола. Изливащото се пръскало и бдящият над него връх Ботев.

До скоро! :)

1 коментара:

  1. Величествено и невероятно красиво. Благодаря, че го показа!

    ОтговорИзтриване