неделя, 12 октомври 2014 г.

Девинска екопътека Струилица - водопад Самодивско пръскало - Дяволският мост - крепост Моняк


    Със сигурност целият свят се извървя по тези приказни родопски пътеки, а мога да се закълна че от горепосочените в заглавието на публикацията места съм срещал десетки хиляди снимки! Време беше да се запишем и ние по тези красиви кътчета и да отчетем загубата, че не сме го направили по-рано, а настъпването на есента се яви и обещаващ повод за това! :) Какво да каже човек, има мистика в тази планина, трябва да се изпита и нито една снимка не може да докосне сетивата по този начин, както реалната среща и до'сега с най-старата планина в България - Родопите! През пътища виещи се стотици и хиляди километри, пътечки и безкрайните завои на пълноводни реки до ждрела, римски мостове и запустели, забравени от бога махалички накацали по непристъпните планински склонове.

В ранното утро, недоспали започнахме с наскоро появилата се на бял свят отсечка по Девинската екопътека "извеждаща" до подножието на водопад Самодивско пръскало - 50м. "Облагородяването" е осакатило всичко наоколо! От боклуци и огнища, до бетон и осезаемо изорани "пътеки" наблъскани с дъски и пирони! Богатството се крие в това някои места тихо и кротко да си останат извън маркировките, уви регламента не важи където играят и се усвояват милионите пари...

Сезонен водопад по Девинската екопътека Струилица над град Девин, Родопи. Природата е като попивателна гъба, всичко наоколо е гравирано със свежест и цветове. Есента напира с неудържими сили! :)

Водопад Самодивско пръскало - 50м. водопад според статистиката. Най-високият в Родопите, начело с водопад Сливодолско падало!

С фигура за мащаб по склона вляво от водопада. Провървя ни! Да видим този водопад с вода освен през пролетта си е мисия.



Следват интересните мостчета по екопътека Струилица (Девинската екопътека). Мостчетата повеждат по килим от нападали листа в тайнственото ждрело. :)



Девинска река и отразяващата се палитра от цветовете на есента.


Дяволският мост Шейтан кюприя край град Ардино.

Сред безброй завои, скрит и тайнствен е Дяволският мост край град Ардино, Родопи. С мека светлина в часът на залеза преливат цветове и отражения.

С последни лъчи слънцето гали моста и реката, и залязвайки зад планинският хребет покрива с тайнственост планината.

Дяволски бърза, стремглава и дълбока е река Арда.


С дяволско отражение и премяна изпраща слънцето моста, свързващ двата бряга на непокорната река във вековете. Фотографи и рибари са неотлъчна част от природната картина тук.


Крепост Моняк.

Студеното октомврийско утро разкрива приказна картина за ранобудните! Градчета, селца, махалички - всички спят под пухкавите отражения на язовири и меандри. В студената нощ светлините озаряват като в космически пейзаж.

Безброй ръкави, завои и мъгли обгръщащи като одеало пейзажа в студената нощ.

Огледало е язовира над град Кърджали. Всяко едно усилие се реваншира и излива в студена палитра от цветове!

Безвремие, стари мостове свързващи островите тънат в ранните утрини мъгли. И поредната украса в брояча на сезоните - дърво крепящо се по непристъпните скали!

Извоювани секунди красота и отдалечаване от осакатеното ежедневие.



Крепост Моняк посреща утрото. Мястото предлага добър потенциал. Крепостта, урвите под нея, далечните острови будещи се и осветени от настъпващият ден! Сенките на зъбери и скали контрастират над пухкавото одеало.

2 коментара:

  1. Великолепно!Бележиш голямо развитие във фотографията :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря! :)
    Да ти кажа хванахме хубава светлина по изгрев и залез, а и цветове! Обектите са фотогенични... Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване