вторник, 30 септември 2014 г.

село Мирково - връх Баба - връх Мара Гидия - село Мирково

Еднодневен преход по маршрута: село Мирково през върховете Етрополска Баба 1787м.н.в. и Мара Гидия 1790м.н.в.

Не бях ходил по тази част на Стара планина, освен до връх Свищиплаз над град Златица в една люта зима и с хубавото септемврийско време след проучване на маршрута, се запътих натам. В общ план дилемата бе, дали да се кача на връх Етрополска Баба през с. Буново и да се върна пак там, или както направих, да се кача от село Мирково и кръгово да затворя маршрута през обзорният и най-висок в Етрополска Стара планина връх Мара Гидия-1790м.н.в. Получи се интересен 22км. кръг и въпреки късното ми тръгване преди обяд, успях да сляза в Мирково преди залез. Много ходене и две дълги почивки, в които да се насладя на почти есенната планина с чановете на стадата и прохладният вятър.

Вече с грайферите съм "захапал" черния път, извеждащ от центъра на селото към подножието на планината. След нелекия преход в неделя до водопад Търниченско пръскало, закусил само с две ябълки, нямах никакъв power, а бях само в началото! :) Ако се загледа човек в планинарските карти, тази част на Стара планина е прорязана от стотици километри черни пътища, правени още по онова време за щяло и нещяло. 

Улисан и слушайки песента на птиците, изведнъж попаднах на този "бисер" обозначаващ за наличието на ж.п. прелез.

Извадих късмет в последния момент да изкарам фотоапарата и да документирам последните вагони и локомотивa на преминаващият товарен влак. :) Небето беше толкова синьо, а прогнозите предвещаваха невероятен за преходи ден! :)

След пресичането на прелеза, се хваща по левия бряг на Мирковска река и се следва пътя и почти до излизането под билото.

Реката беше доста буйна след падналия скоро сняг и на моменти пресичането и беше под въпрос дали ще е със сухи крака! :)

Скоро наближих и къща с чешма, огледах се. По билото се разхождаха облаци, типичното Старопланинско поведение по обяд. Тъй като бях сам, наложих доста сериозно темпо, защото не знаех дали горепосочените облаци няма да ми изиграят лоша шега, а не исках да се отказвам ако се прецака времето! Този връх доста му се канех с времето, но все не се насочвах насам. 

Набрал височина излязох под билото, връх Баба с военните постройки загрозяват планината, но ако човек се абстрахира от цялото това човешко "присъствие" - сгради, пътища, фургони, военна техника, прехода е обзорен и има невероятни панорами на всички страни. Тук някъде закусих набързо, запасите от ябълките бяха се изчерпали отдавна.

Зареден с нови сили включих 4*4-о и запраших да набирам височина! :)

Чановете по поляните ехтяха, има идилия в западните части на Стара планина, и въпреки че билата са по-ниски и разляти, се преодоляват немалки денивелации, а за капак на това и безброй километри. Покривите на къщите в село Буново, откъдето замислях да тръгна червенеят в ниското.

По снимките измамно личи как върхът е ехехеййй там, но само оставащите метри денивелация показани на екрана на гпс-а представят обективно случващото се... :) От тук до върха имах да преодолея, около 400м. възходяща денивелация.



По едно време зарязах пътя и тръгнах стръмно нагоре по реброто към връх Баба. И ето ме на върха, военните постройки са заградени с телена мрежа. Имаше куче, което ме усети и се разлая, облаците през това време продължаваха да се трупат и дори прикапа дъжд.


Подсякох оградата от югоизток и слязох на пътя, от който веднага се разкри гледка към рудник Елаците.

Не може да се опише с думи за какви мащаби става дума. Огромните машини и камиони, които са с големината на немалки сгради се виждаха като глави на карфици. 

Рудник Елаците в по-близък план.

Качих се и на връх Мара Гидия - 1790м.н.в., най-високият връх в Етрополска Стара планина. На изток ясно се откроиха върховете Челопечка Баба - 1722м.н.в. и Мургана - 1639м.н.в. Зад рудник Елаците по билото синеят върховете Капалу, Кордуна и Свищиплаз.

И на запад към връх Баба, от връх Мара Гидия. Отне ми, около половин час да се добера дотук. На върха имаше кросов мотор и собственика му! :) Побъбрихме, разказа ми че е работил в рудник Елаците и почакахме да стане 14ч., защото тогава в дните понеделник, сряда и петък взривявали в мината. Явно не ни беше ден, защото изпуснахме "шоуто"... Междувременно облаците придобиха онзи черно-плашещ вид, но така и не заваля :)

Към град Етрополе на север.

Последен по-близък план към рудник Елаците и поемам по билото към село Мирково.

Моториста остана още на връх Мара Гидия, силуета му е като точка, вляво връх Баба и вдясно град Етрополе.

Лунният пейзаж ме съпроводи през целия ден.


Острото ребро, което се вижда в далечината, оттам поех надолу. Денят беше пред мен, направих втората почивка с обяд.

Слизайки надолу попаднах отново в Рая, нежни звуци от чанове на стада се носеха меланхолично наоколо. Реших да не бързам и направих доста дълга почивка тук, слушайки, снимайки и зяпайки. :)

Есента и тук почуква на вратата, а тази година е вероятно и да подрани.

Междувременно билото се изчисти от облаците.

Имаше колкото да поснимам! :)



 Сходни преходи в близки части на планината може да видите в следните публикации:

*Златица - Спасовото кладенче - хижа Свищиплаз - хижа Тихият кът - хижа Извора

*Църквище - рид Заногата - хижа Кашана - връх Свищиплаз - рид Балабанчовица - връх Курбула

*Челопеч - рид Чуговица - връх Челопешка Баба - връх Мургана - рид Диба

*Челопеч - хижа Мургана - връх Мургана - седловина Петте кладенци - връх Челопешка баба

*Село Мирково - връх Баба - връх Марагидия - село Мирково

*Златица - хижа Свищиплаз - връх Свищиплаз - заслон Дюлева поляна

*Буново - хижа Чавдар - връх Баба (Етрополска Баба) - връх Ушите - Чучулски дол

*Пирдоп - хижа Паскал - връх Косица - връх Паскал, в зимни условия

До скоро! :)

Водопад Търниченско пръскало

Водопад Търниченско пръскало, по-различният поглед...

    Идеята за водопад Търниченско пръскало в Ачдере възникна съвсем спонтанно, докато мързелувахме неделно в затоплената стая. По-различният поглед дойде оттам, че се покачих "върху" водопада със замисъл да се спусна по него. Дотук нищо толкова интересно, че да заслужи внимание. С пълзене по улея до водопада вляво се излиза над скалите!


Дебита му обаче, ледените води от първия паднал преди ден сняг и лошите спомени от месец март, когато премръзнах въпреки неопреновия костюм, ми снишиха мераците за да се вразумя и да го карам по-кротко. :) Слизането по скалите над водопада е в камбана, а гледката отстрани спускайки 60 метров рапел до 40 метров водопад, направо ми замъгляваха съзнанието...:) Най-много ме притесни десет метровия участък преди камбаната, ронеха се и падаха не малки камъчета, въпреки че слизах на пръсти...

Малко по-различен поглед към Розовата долина от мястото, откъдето водите на водопад Търниченско пръскало политат стремглаво в бездната. Като знам как се крепях по отвесните скали, тръпки ме побиха. Горите в ждрелото скоро ще запрeливат в крещящи жълто-червени нюанси и пейзажът ще е като в приказка. :) 

Един кадър към ждрелото от реката над водопада. В непосредствена близост има малка полянка, която може да приюти една палатка. Мястото си заслужава всяко едно усилие и е невероятно диво.

С Катя, която изчакваше в подножието на водопада, комуникирахме относно дължината на въжето, дали стига до долу, дали ще сляза мокър или сух, ей такива работи дето ни вълнуваха.:) 

За разлика от спускането по сухи скали с напълно статичен пейзаж, спускането покрай или във водопад е неописуемо! Динамиката идваща от движещите се води, напълно нестандартния поглед към мястото и адреналина в кръвта. Но най-вече прави впечатление нестандартното виждане и апарата, който стоеше през цялото време на сигурно място закопчан с една камара ципове и катарами в раницата...:) Дошубя ме да го сложа през рамо, а и добре направих. След Камбаната се въртях на въжето и опрях няколко пъти в скалите.




Равносметката: два-три часа бъхтене и съсипване на екипировка в прекарване на път по сипеите и трънаците, и едва няколко минути кеф. Дългият рапел направо беше нажежил карабинерите и протриващото устройство, въпреки че се спусках изключително бавно. Ако се бях спускал екстремно със сигурност щях да стопя въжето, мога да гарантирам...

Събрахме въжето и издрапахме бързо на отсрещния скат! С туфи  Балканска чубрица трамбовахме и без това пълните раници. Позяпахме дивото Пръскало, по такива места времето никога не стига! :)

Ако Октомври се падне дъждовен, както казах пейзажа ще е приказка! Три пъти идвахме Тук в годините, но сега записах на гпс следата най-лесния път за слизане-качване дотук. В предишните Посещения, се измъчвахме по скалите в ждрелото за да снимаме водопадите под Търниченско пръскало, (реката определено има какво да предложи) сега чак ни светна лампата да потърсим някакъв що-годе лесен вариант! :)


Освен с падащите камъчета по време на рапела, ще завърша историята с това, което ни каза човекът, който ни взе на стоп  по черния път от асвалта до подножието на планината. Разказа ни как точно тук преди години го е нападнала мечка показвайки белезите..... През цялото време подсвирквахме и викахме силно и отчетливо! :) До скоро! :)

понеделник, 8 септември 2014 г.

Говедарци - хижа Мечит - връх Мечит - Фердинандов (Кайзеров) път


   В късните часове на поредната валежна събота пристигнахме над село Говедарци, Рила. Спахме кой където свари, едни в бунгалата, някои по колите, а ние с Катя в огромната три-четириместна палатка. Отвикнахме, освен ако не сме по високото, да разпъване тясната, но вярна в лоши атмосферни условия двуместна Lafuma-Campo2.

Вечерта до късно изпълвахме с въздух пренесените в багажника бутилки! :) Виктор и Ивелина, с които не се бях засичал от години, също решиха да се включат в замисленият за уикенда преход, а и да се видим! :)

Не ме притесняваше толкова прехода, който не бе кратък, а това че цяла нощ не спря да вали дъжд. Уж го даваха да се стабилизира времето, а то какво? :)

Сутринта обаче, малко преди 6ч. спря да вали. Прибрахме палатката и...

... кой чай, кой кафе. Новата бутилка и горелката работеха добре, тънката двустенна чаша обаче бързо даде фира и дъното и изпъкна... :)

Пейзажът се променяше и даде надежди - мъгли и гори контрастно се сливаха в далечината. Въздухът бе кристално чист, свежо е след дъжд...

Виктор и Ивелина, в изненадващо-подготвителна за преход поза. Оправиха багажа и тръгнахме към хижа Мечит.

Час по-късно, преяли с малини и боровинки пристигнахме на хижата. По билото ясно личеше, че няма да има гледки... Не бях обнадежден, прехода върви изцяло по черен път, а мъглата и липсата на пейзаж скапват мотивацията за ходене.

Бъбрейки и зобайки боровинки покрай пътеката набрахме височина.

Делчо излъчваше доза психопатщина, както винаги, когато бива сниман до надгробни плочи...

Както си вървяхме по пътя, известен като Фердинандов (Кайзеров) път, в далечината просветна. Не, че таяхме надежда, ама тайно подскачахме от кеф, като знам какви са гледки към планината, тръпки ме побиваха.


Близките скали съвсем се показаха.

Понякога дори мъглата се разкъсва и се случват чудеса, не си останахме с провесени носове и безцелното ходене! :)




Връх Мечит в мъгла и Фердинандовият (Кайзеров) път, който подсича ръбовете на билото. Билото спираше мъглата и я връщаше обратно, натам така и не се отвори прозорец.

Пейзажът бе космически! Морето от облаци генерираше вълни след вълни и рисуваше по склоновете красоти след красоти. Манджата беше постна, в сравнение с други дни, но понякога и така става.

Все едно е снимано от самолет... :) Езера и красоти се подаваха в пролуките.

Пътят на места е "обезопасен", по-скоро обозначен за преминаване с повишено внимание!



Не можеше да пропуснем и гледките от връх Мечит. Екшън и клекинг е излизането на връхната кота, но да кажем се справихме! :)

До Говедарци се изсипахме скоростно по обратен ред, спирайки тук-там за малини и боровинки, изобилието от които примамваше след всеки следващ завой! :)