понеделник, 11 август 2014 г.

Джамджиев ръб - връх Вихрен - връх Кутело 1 и 2 - връх Църномогилски Чал - къмпинг Бъндерица


   Всичко започна от тази люлка на една отбивка над град Банско, докато чакахме Жоро да пристигне от София. От там право на къмпинг Бъндерица, където с нетърпение и готови салати ни чакаха Делчо и компания! Празнувахме рожденният ден на Катя!

   Това начало обаче с нищо не загатваше, че краят на мероприятието което замисляхме, ще завърши именно така! :)

   Джамджиеви скали ни посрещнаха със синьо небе в ранното неделно утро. Прогнозите бяха за горещини, добре че не се сбъднаха. Чакаше ни дълъг и труден ден по ръбовете на Пирин. Планът беше грандиозен! Ние с Катя и Жоро по Джамджиев ръб и през връх Вихрен, и Премката на връх Кутело. Там щяхме да се чакаме с Делчо, които замисляха да прескочат по "Кончето" и после заедно да слезем по Църномогилския Чал.

   Захапахме Джамджиев ръб, по който няколко седмици по-рано потренирах и сега бях във "форма"!

   На места до излизането по скалите е тегаво, но общо взето възловите участъци за безпроблемно минаване са в самото начало на ръба.

   Имаше и такива моменти! Катя и Жоро по улеят преди да "захапят" ръба на Джамджиеви скали. :)

   Жоро не го беше минавал, но беше в плановете му, така случайно стана уговорката часове преди да тръгнем и да се включи и той. :)

   Долината и матрицата в ежедневието остават долу в мъгела.

   Буквално се спъвах в еделвайси, които гордо позираха по екстремния Джамджиев ръб.

   Катя е яхнала ръбчето! :)

   Синьото небе от преди малко се забули!

   Не повече от час по-късно беше така! 


   Любим фотографски ефект, от една страна мъгли се спират в мраморното било, от другата слънце пече. Почти сме на върха.

   За малко под четири часа изпълзяхме на връх Вихрен.

   Катя остана много назад, виждат се точките по ръба, една от тях е тя! :) Мащабите са неопределими! Смесицата от облаци и скали контрастно представят думата Пирин!


   Имаше и моменти на изясняване, които се редуваха с плътни облаци, които меняха цвета си от сивкави и бели, до плътно черни.

   Джамджиев ръб откъдето и да се гледа си е внушителен.


   Слязохме на Премката от връх Вихрен и захапахме изкачването по ръба към връх Кутело.

   По "Кончето" пъплеше обичайната съботно-неделна навалица. Ние обаче щяхме да се въздържим! Не бяхме в настроение да яздим! :) Делчо мислиха да пробват, но като видяха как профучах в посока целта, ни последваха от раз! Защо?

   Защото в обратна посока се виждаше това. Нашата основна цел - връх Църномогилски Чал.

   Преди слизането от връх Кутело. Мъглата не ни обнадеждаваше, предстоеше ни технично слизане по сложен и екстремен терен, по който не беше ясен подхода! Горе долу знаех какво да очаквам, но...



   Но се наехме да пробваме!

   И Пирин ни благослови. Отвори се прозорец към ръба на този откъснат от пътеки и хора връх.

   Слизането е по този ръб без пътека, на места се откатерва, не се препоръчва за хора със слаби нерви. 

Величие!




   Наложи се да траверсираме на едно място, възлов момент за успешното преминаване по-натам.

   Мястото откъдето слязохме от връх Кутело. Отдалеч изглеждаше къде къде по-психарско. Добре, че сивкавите облаци не подпомогнаха "гладкото" слизане с някоя порция от дъжд! :)

   Църномогилски Чал в по-близък план. Определено впечатляващ.

   Не спирах да се обръщам и снимам. Динамиката на времето даряваше с кадър след кадър. Пък и гледките нестандартни.





   Подсичаща пътека през един от улеите, за да се изкачим на върховата кота на Чала. Камъните са видимо стабилни, но постоянно летяха покрай нас. Подарък след подарък, нали Катя беше рожденничка. Мани, гледах как камъните летяха на 20-30см. от Делчо, който стоеше като препарирана лисица от музеят в село Черни осъм, само че в улея. :)

   И изглед с гледната точка на Делчо към върха от долна част на улея.

   Изглед към Кончето от връх Църномогилски Чал. Определено по-интересният поглед.




   Сега чак като си гледам снимките, тръпки ме побиват откъде сме минавали. Оттук ръбът плавно слиза през изоставения лифт, водещ до изоставената хижа Академик и изоставените плантации от малини и ягоди, които напъплихме по-надолу. Преяли с горските дарове и омекнали колене се добрахме до къмпинг Бъндерица да полеем успешният и обзорен преход! :) После по тъмно тръгнахме наобратно, чака ни работна седмица........

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

До скоро! :)

2 коментара:

  1. Искренно съм възхитен от куража ви!А кадрите са наистина впечаляващи!!!

    ОтговорИзтриване