Непристъпните скали, около красивият и див водопад Тъжанско пръскало над село Тъжа ни посрещнаха още в ранното неделно утро. Идеята беше на Жоро, с който следим изкъсо водопадите в България, от около две години и обменяме безценен опит и информация за знайни и незнайни водопади. Прогнозата за времето поначало беше плашеща, 70 процента вероятност за гръмотевични бури и дъжд, което по билото на Стара планина е сериозна беда. Той обаче искаше да го заведа до водопад Тъжанско пръскало, аз пък реших да допълня прехода и с изкачване на връх Зли връх, до който се качвам за трети път от месец насам. Първия път лошо време и бурни ветрове ни върнаха на час от върха, при второто посещение непрогледна мъгла ни следва през целия преход. В общи линии връх Мазалат (Зли връх) заслужи утвърдено прозвището Зъл.
Тъжанско пръскало-65м. не беше толкова буйно колкото друг път, снеготопенето е към своя край и водопадите започнаха да се успокояват.
След двоумене и бегли погледи към сивите облачни маси нахлуващи в долината, пресякохме реката под водопада и излязахме бързо над него покрай скалите над Елидере. Зли връх се откри за кратко, това беше евентуално нашата цел, освен ако времето не реши да ни подложи на огнен спектакъл, от което се опасявахме през целия ден. Именно адреналина и желанието да стигнем котата се отплатиха с бързината, с която направихме това. Нормално до върха от село Тъжа се стига за около шест часа, ние акустирахме горе за малко под четири с преодоляване, на около 1400м. възходяща денивелация.
Страховитите скали на Елидире остават зад нас.
На запад въпреки ниските облаци ясно се открояваха Петкановите водопади и ждрелото на Дълбоката река. Оттам някъде уж тримата "бедстващи" младежи, за които организираха предизборно "грандиозна" и напудрена спасителна акция бяха слезли в село Тъжа през ждрелото на река Тъжа, след като четири дни ги издирваха с хеликоптери и спасителни екипи. Еле, при цялото ми уважение към планината и алпийската екипировка, с която разполагам, не бих се наел да слизам през ждрелото на река Тъжа, както ни "информират" по медиите, че са направили тези младежи!... :)
Продължавайки по билото черните облаци ни настигнаха. Необяснимо е усещането в такава ситуация, човек да се намира на метри от облачните маси, докато прогнозите за времето крещят - гръмотевични бури и дъждове.
Корабът (военната постройка) на връх Голям Кадемлия-2276м.н.в. се показваше и скриваше в буреносното небе. Пристън на бури и ветрове на часове от градове и села, един от най-сериозните и изтощителни за преход върхове в Стара планина.
Малко по-късно се качихме и на котата на връх Мазалат-2197м.н.в, изглед към връх Ботев преди върха. От върха нямаше изглед и не снимах.
Югоизточно от Зли връх снежни езици слизат в труднодостъпни дерета, покрай които се движихме и зимата оттук с километри в непрогледна мъгла и студен вятър, за да слезем в село Тъжа. Сега като гледам откъде сме минавали тогава и такива тръпки ме полазват... Безкрайни била, ориентиране единствено по гпс-а, без който зимно време тук човек не трябва да попада дори в мислите си...
Кончета пасяха на воля, необезпокоявани от черното небе. Зли връх, който остана над черните облаци и днес ни посрещна зъл. Ние обаче се целихме в скоростно слизане в ниското, където се оказа, че в бързане е останало време да се разходим и по Виа фератата над град Карлово и водопадите там.
Интересен, див и рядко посещаван дял от Стара планина е района на Зли връх и Пръскалата в деретата южно от него. Чистота, липса на пътеки и свежест водят изследователският ни дух често по тези диви земи.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
До скоро! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар