сряда, 25 декември 2013 г.

Резерват Козя стена

Беклемето, връх Козя стена, връх Кучето, връх Боба, хижа Козя стена, Беклемето

   С компания е най-весело, а когато в компанията има оборудвани до зъби алпинисти се предполага, че преходът ще е екстремен и технично труден. Такива мисли ми бушуваха в прегорялата глава, докато тръгвахме по пътеката за хижа Козя стена от паметника на Беклемето. Цветовете в небето ме караха да спирам и да снимам, и да се радвам като малко дете. :)

Групата на Светльо, аз зад апаратното устройство и алпийското цвете Катя... :)

Изгревът ни свари рано и на неподходящото място покрай ръбчето, което подсякохме. Това разбира се не попречи да го отснимаме подобаващо.

С хора в кадъра, меките цветове на изгрева завършват красивата природна картина, която трае едва миг. В далечината са всичките красавци от поредицата "двухилядници": Купена, Амбарица, Ботев....... в дъното масивът Триглав също се забелязваше.

Разчитах ръбовете да са обледенени, но южният вятър беше разтопил всичко, така се оказа че ще разходим напразно десетки килограми котки, пикели и друга железария.

И запъплихме по безкраите планински...

Сенки се подаваха мистично от ниската изгревна светлина.

Приказни копринени воали са нарисувани по земята от свирепите ветрове. Във време на мъгла, ураганен вятър и обледенени скали преминаването по ръбовете на Козя стена е сериозно изпитание. Въпреки слаб, през целият ден ни духа неприятен вятър, който предлагат оголените ръбове срещащи севера и юга.

В следаващите картинки в хаотичен ред съм представил преминаването по ръба на връх Козя стена, връх Кучето, връх Боба и израженията на веселата ни група.


По ръба се откриват шеметните пропасти, каращи любопитните погледи да надникнат.

По въжето.

Светльо по ръба.

Част от неговата група.

По Козята стена.

Отново с изглед към ръбчето и обезопасителното въже.

Катя по въжето.



Връх Козя стена вляво и белеещото се в дясно, в далечината алпийско било на Стара планина.

Слизането от Козя стена към връх Кучето и връх Боба.

Алпийско жабче и алпинисти... :)

Екстремни подходи нямаше, но пък денят предостави "перфектната светлина". Апаратите ни прегряха. Гласовете от смях и весели истории... :)

Светльо слиза от билото.

И като за финал успях да събера групата за снимка на фон на прекрасната отиваща си и мека залезна светлина.

Желая весели празници, много здраве и късмет на всички приятели! Благодаря ви, че ви има! Наздраве и късмет! :)

понеделник, 23 декември 2013 г.

Златните мостове, Черни връх, заслон Ушите


   Да се "метнем" еднодневно до София и билото на Витоша беше само десерта от мероприятието... Същинската идея беше да се запозная на живо с легендата Иво Николов (водопадите в България), от когото почерпих първите си идеи за посещения по невероятните места.

В ранното утро захапахме пътеката от Златните мостове. 

Час по-късно излязохме и на Платото, където без майтап се вихреше люто лято :).

С нищо не можеше да се разбере, че е краят на декември. Да попаднем на такова прекрасно, тихо, безветрено и ясно време е чуждо за нас.

Светкавично се придвижихме и до върха, на който както щяхме да разберем след малко се беше изсипала цялата Столица. :) В чайната на столовата без майтап имаше толкова хора, колкото не се срещат и на концерт на Металика. :)

Което отвън не личеше да е така. Ето и самата постройка на върха. Имаше си цени за всичко... тоалетна 50-е стотинки. Явно не само мен възмути цената за този вид "услуга". Района около постройките беше страховито маркиран и миниран. По пътеката за и от върха станахме свидетели на най-модните концепции. Вярно видях и мадами с токчета и молни поли. Доста пътеписи бях изчел на Ванката Миладинов по този въпрос, еле сега чак повярах на това :)
Обсерваторията.

И заслон Ушите, покрай който минахме през резерват Торфено Бранище на връщане.

Кръгово затворихме маршрута при колите, а със забавните приятели на Иво денят мина като миг. :)

сряда, 18 декември 2013 г.

Хисаря, Камилите

      Крепостната стена в град Хисаря се вписва интересно през осветеният поглед на светлинките от града.



Някога величествена крепост обикаляла с внушителен размер и мощ града, сега останки от истории на владетели и отминали времена. Руините и останките реализираха една спокойна разходка в нереално тихото градче. Студената нощ беше опразнила малките улички и около крепостта цареше спокойствие непривично за почивните летни дни.



От време на време излизаха и интересни кадри, челниците в комбинация с определени движения раждат "чудеса" от:

-затворени в земята дъговидни искри

-и  хаотични светкавици наподобяващи шрифта на "докторските рецепти" :)

-до мистичните ореоли. Посоката на движещите се по диагоналите на кадъра облаци завършваха фотографските феерии.

Крепостта със студеното нощно небе в комбинация с уличното осветление и малко работа пред компютъра реализираха и това.

Крепост Камилите

И тъй като разходката беше светкавична поради непринудената и организация, понамръзнахме. :) Горещ чай и напалена печка, зимно-нощните фотографии винаги предвещават и това. Отдавна не бях излизал просто ей така, да поснимам. Стативът без майтап се беше разсъхнал и скърцаше като старо дърво.

събота, 14 декември 2013 г.

Водопади в България

Фейсбук група - Водител по труднодостъпни водопади и диви места.


    Приятели, една моя мечта се оказа факт! След пет години труд, стотици безсънни нощи в лутане по пътищата на България, стотици преходи в негостоприемните планини и трудни решения от това, съчетани с рискове, неволи и лишения, обиколих голяма част от труднодостъпните водопади в България и почти всички останали. Натрупах безценен опит и се запознах сериозно с планините, необходимите познания и екипировка, пещери, ждрела, каньони и ситуациите, които могат да възникнат там. Повечето от местата посещавах по няколко пъти, други не ме допускаха с години и взимах трудни решения за връщане. Откривайки и фотографията се екипирах с необходимите неща за безопасното пребиваване по опасните места.  На някои места не беше стъпвал човешки крак, за други разбирах от познати. Така реших да отворя нова страница в живота си. Една страница, която до такава степен завладя душата и сърцето ми, че реших да споделя и с вас.....Отворен съм за срещи и всякакви мероприятия, с които целя да въведа хора с желание, но без опит и познания. 


Целта са приятните преходи и разходки с цел фотографиране на водопади, безопасно пребиваване по трудни терени и разбира се - емоциите породени от всичко това. Ще ви запозная с това как се снимат водопади и техниките на предвижване, и ориентация. Във фейсгрупата ми съм оставил координати (имейл,телефон, скайп) за кореспонденция и въпроси, които биха ви вълнували относно срещите, които ще организираме. Надявам се да съм полезен и да ви въведа в дебрите на един не толкова познат и магичен свят, какъвто предлагат тези толкова красиви и феерично-святи места.



Още по темата може да откриете тук:

Местност Въртопа

Резерват Стара река

Бояснки водопад

Антонски водопад

Водопад Чесненско усое

Тетевенските водопади, Враня вода и Гложенският водопад.

Видимското пръскало и още нещо

Водопад Скока край село Калейца

В градините на Дявола

Петкановите водопади и Пенчовското пръскало

Водопад Скока над Клисура

Акция ВИК - водопади и каньонинг

Нощем в Тъжанското ждрело

Дряновските водопади

Около Веселиново - голям и малък скок

Река Леевица, Манастирска река

Водопад Скока

Ачдере - водопад Търничеченското пръскало

Джафардере - водопад Червената скала!

Водопад Сувчарското пръскало

Водопадите Бабско и Кадемлийско пръскало

Водопад Сучурума

Зима в резерват Стара река, водопад Черното пръскало

Сходно, само че есенно. Есен в резерват Стара река, водопад Черното пръскало

Водопад Сливодолско падало

Есен в резерват Сосковчето, водопадите около Смолян

Черното пръскало и Сопотския водопад

Водопадите около Мъглиж

Фотински водопади

Водопад Полска Скакавица

Водопад Скаловитец

Водопад Сухото пръскало

Водопад Видимското пръскало

Сувачарското пръскало през зимата!

Овчаренски и Костенски водопад

Трън и Банкя - ждрелото на река Ерма и река Ябланишка

Водопадът, около село Старо Стефаново

Екопътека Струилица и водопад Самодивско пръскало

Каньона на водопадите

Андъка, около Дряново

Джендема - Рай или Ад? Водопадите на Джендемска река

Хотнишки водопад, Еменски водопад Момин скок

Тъжанското ждрело-Петкановите водопади и Пенчовското пръскало!

Пролет в резерват Стара река - водопадите Карловско и Черно пръскала

Публикации ще надграждам с времето, за ред в блога, а и имам десетки описани приключения, които се надявам да споделим и преживеем заедно! :) :) :)

понеделник, 9 декември 2013 г.

Ураган в Балкана - връх Свищи Плаз

 
Златица, Хижа Свищи Плаз, връх Свищи Плаз, заслон Дюлова поляна

  Да попаднеш на ураган в Балкана и да се бориш срещу върховата му мощ може да се окаже последното ти деание. Уви, екстремно настроените ни натури ни подтикнаха за сетен път да затаим дъх и да се поклоним пред геният на природата, изкачвайки връх Свищи Плаз, ставайки свидетели на това, на което ни подложи. Емил Чолаков  подхвърли шеговито в прогнозата за времето: "Планината, планината......... забравете за нея". Ураганни ветрове със скорост 150км/час, -15 градусови температури усещащи се като сибирски студ.

Снимките ги мъчих всячески и панически, уви нито една не докосна за миг реалността.

Единствено КЛИПЪТ благодарение на неистовото и професионално усилие на легналата на билото Катя направиха тази публикация факт.


А ето и снимките:

Бедствието се заформяше още от вечерта...


Не е да нямаше.............. падане и ставане. :)

Връх Свищи Плаз

Тренировките на Космодрума са тежки. Термостата на Делчо така и не отвори. :)

Връх Свищи Плаз, или както още го нарече хижарят изпращайки ни с думите: "Не и днес деца, не и днес" Свисти Плаз - срещи на свистене, вой и ветрове.

И приятната част от "бедствието".

Всички забрани им избледняха "Х" ... Особено спазвахме втората... :)


Изчакваме Катя, а да стоиш изправен на този връх е занимание за "професионалисти". :)

Задава се - "ураган в пустиня". :)

Нямаше майтап, беше си ветровито - отрицателни температури, северен вятър смачкващ с клещите на силата си кости и открити части по тялото, каквито разбира се нямаше, бяхме много добре екипирани.

Уютната хижа Свищи Плаз. Хвала на Мишо, един човек, който с труда и желанието си превръща това свещено място в истински и уютен дом. Започната е масирана работа по възстановяването на хижата и условията след време ще изпреварят доста от хижите. Изолирани стаи, ламиниран паркет, сменени инсталации, сменени изцяло дограми за скромната сума от 6 лева на човек за нощувката и топлината. Много клиенти желаем на Михаил, един човек с голямо сърце и отворена душа - истински хижар, планинар и човек!

 Сходни преходи в близки части на планината може да видите в следните публикации:

*Златица - Спасовото кладенче - хижа Свищиплаз - хижа Тихият кът - хижа Извора

*Църквище - рид Заногата - хижа Кашана - връх Свищиплаз - рид Балабанчовица - връх Курбула

*Челопеч - рид Чуговица - връх Челопешка Баба - връх Мургана - рид Диба

*Челопеч - хижа Мургана - връх Мургана - седловина Петте кладенци - връх Челопешка баба

*Село Мирково - връх Баба - връх Марагидия - село Мирково

*Златица - хижа Свищиплаз - връх Свищиплаз - заслон Дюлева поляна

*Буново - хижа Чавдар - връх Баба (Етрополска Баба) - връх Ушите - Чучулски дол

*Пирдоп - хижа Паскал - връх Косица - връх Паскал, в зимни условия

До скоро! :)