неделя, 27 октомври 2013 г.

Местност Въртопа

Есен във Въртопа, водопадите на Въртопа

   Има едни такива места, които всяват страх само като се замисли човек за тях, пък да не говорим за туристически преходи и фотографии, които изискват носене на техника, обективи и стативи. Е, аз се опитах да наруша някои от тези правила и с Илийката, (опитен алпинист и пещерняк) и Катя се впуснахме в едно приключение в местността Въртопа, в Козница планина. Едно място, за което няма информация в търсачките, а снимките от там са Табу. Начините за слизане там са два: единия чрез каньонинг включващ използване на алпийска техника за спускане от поляните над дере Въртопа, който изключва носенето на фототехника, а втория, при който се виждат само малка част от десетките водопади по трудния начин, а именно по почти отвесен улей, който без майтап може да вземе живота на човек, ако не знае какво прави. Въпросният улей не е като онези Старопланинските, осеани с грамадни туфи трева, за които човек да се хване, а запълнен от малки и много големи камъни съчетани в т.нар. каменно поле, което както се оказа е съвсем нестабилно.

   В началото на Въртопа. Приятната и леснопроходима река в началото се превръща в непристъпен скален каньон, в който придвижването става само отгоре-надолу с алпийска екипировка.

   Приятното струпване на листа завърташе интересни сюжети във водата, от които всички се възползвахме и снимахме. Най-озадачен беше Илия, за който техниката на снимане в режим "скорост на затвора" не беше позната и резултатите определено го радваха.

   Малко по-късно каньонът започва да се изразява ясно, а стените му да се стесняват.

   Единствено от запад, откъдето се движихме имаше разни пролуки. От изток са напълно отвесни скали, заграждащи непристъпно цялата тази красота от вирове и цветове.

   Тук реката е каптирана, което се изразява ясно по силният дебит на водопада над каптажа. Тук е и мястото, до което човек може да разгледа водопадите без алпийска екипировка.

   С изкачване по западния склон над водопада от горната снимка по стръмни скали, ситуацията ставаше все по-неясна и по-неясна. Красотите на реката оставаха дълбоко скрити в тъмната част на непристъпният каньон, а начините за подход - неясни. Единствено шумът на водопадите отекваше и ни приканваше да  опитаме-рискуваме.

   Оказа се, че единственото място без скали за слизане в тази част на каньона,  където са малка част от водопадите му е много стръмен, без майтап почти отвесен улей води до реката, който виждахме в далечината от снимката долу. За жалост улеят не беше запълнен с онези приятно-големи и стабилни Старопланински тревни туфи, за които човек да се държи спокойно слизайки надолу. Все пак се добрахме до улея и решихме да пробваме. Катя пък реши да не ни се връзва на глупостите и да ни чака на една скала до улея. Аз и Илия започнахме да слизаме един до друг, пресичайки улея на серпентини. Стояхме на 2-3 метра един от друг, защото постоянно свличахме опасни количества камъни и при една по-голяма дистанция това би могло да завърши със злополука. Един малък камък, който откъснах с обувката си, ме удари до толкова болезнено, че затворих очи за миг. Сега чак осъзнах в колко опасна ситуация може да се озовем тук по улея, където изхода е само един - нагоре.

   Почти слезли до долната част, на около десетина метра от реката се случи това, от което се опасявахме и треперихме да не предизвикаме докато слизаме. В продължение на десет секунди, в които успяхме да реагираме адекватно, започнахме да чуваме грохота от каменното поле, което се беше свлякло на стотина метра над нас. Камъни с големината на автомобилни гуми и десетки по малки летяха и се засилваха един друг по отвесния склон, предавайки един на друг енергия и гравитационна мощ. Както и подозирах, на Катя и беше втръснало да стои и тръгнала да слиза след нас. Огромна грешка, която никога не трябва да се допуска при изпълнение на каньонинг и която реално може да доведе до фатален край. Движението задължително трябва да се състои на малка дистанция с цел да се отреагира бързо и да има видимост, ако се случи свличане на каменна маса (което е напълно в реда на нещата за такъв терен)...

   Долу до реката бяхме още в лечение на стреса и трупането на нов такъв. Бяхме на около 150-е метра от скалите, където е Катя и едно движение от там горе би ни затрило. Тук нямаше и къде да се скрием, или още по-безумно - да бягаме.


   Бяхме в абсолютно непокътнато и диво място. Имаше достатъчно вода, за да бъде есенната приказка изпълнена по всеки параграф. И някак си самодоволни от трудния успех.

   Цветовете в този мини Джендем преливаха. Теренът 1:1 копираше поречието на Джендемска река.

   В тази си част, каньонът предлага няколко водопада, до които стигнахме. Оттам нагоре клисурата става напълно непроходима и единствен вариант остава чрез алпийско спускане от горната част на ждрелото, преди което реката лъкатуши в приятна гора.


   Тук се изкатерихме отдясно, който как намери за добре. :)

   И последния водопад, до който стигнахме, около 15-е метров.


   Нагоре от него положението беше такова:

   За да излезем в източната част на ждрелото, откъдето да слезем на пътя е нужно минаване по скален ръб, по който като гледах къде стои Катя и ми ставаше лошо.

   На преден план ясно се вижда и белее Старопланинското било.

   Скалните кули на ждрелото и тъмната му част, (с непристъпните водопади) която през целия ден беше обгърната от тъмнина, заради ниското слънце и ни примамваше с мистика.


   Този каньон определено влезе в топ 5 от класацията ми с диви места след резерват Южен Джендем и Каньонът на Джафардере. Така човек може да избяга еднодневно от сивото градско ежедневие и да се "набие" в тайните на един трудно разкриващ се пред него есенен свят.

   Ето и извадка от картата и трака, който начерта гпс-а в този ден. Оказа се, че сме изминали разстояние от 7.3км., което при движение по друг терен обикновено умножаваме по 3.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

понеделник, 21 октомври 2013 г.

Карлово - Стара река - Рид Хубавеца - връх Малка Амбарица - хижа Амбарица

    Идеята на цялото това ходене беше обмислена предварително много добре, а именно да реализираме втората форумна среща на планинарският форум planina.e-psylon . Очертаваше се да се съберем към 70-е човека по идея на организатора "krasy". Времето типично по октомврийски изливаше порция след порция от контрастна красота. В ниското есента заливаше реки и потоци със стопеният от преди няколко дни сняг, докато цветовете украсяваха всичко това.

Стара река през октомври.

Стара река, около хижа Хубавец.

   Нагоре по пътеката. С Катя сметнахме за по-разумно да тръгнем още в петък, въпреки че срещата на форума беше в събота. Щеше ни се да поснимаме есенно по Стара река, времето беше динамично, облаците облизваха мрачното било.

   Рид Хубавеца, по който се качихме да нощуваме на заслончето там предлага особено красиви гледки по залез и подобаващо-натоварваща за преодоляване денивелация. Залезът беше мрачен и силно-ветровит, но за сметка на това багрите бяха наситени и поснимахме.

   Със заснеженото Старопланинско било и прелестните жълтеникави нюанси на "белите брези" картината беше като в приказка. Вятъра при нас беше силен, на около 1300-1400м.н.в. , дори не ми се мислеше какво е на откритото буреносно било, въпреки че много добре знаех.

   Тревите сломени се движеха в посока на вятъра, картината ме завладя.

   Стихията горе и спокойната пасторална идилия тук. Времето за мен беше напълно спряло.

   Отново към заснеженото било с крещящите цветове на брезички и шипковите храсти.

   Почти по тъмно стигнахме заслончето по рид Хубавеца, на което ни посрещна пастира, който наглежда стадата. Помолихме го да останем да пренощуваме, човека беше типично по балкански гостоприемен, почерпи ни чай, разказа ни някоя и друга история. Заслона е перфектно изолиран, учудващо чист, изкарахме в пъти по-добре отколкото в хижа Амбарица. Добре, че както винаги носех палатка. И този път щяхме да спим уютно в нея. Нищо лично, лично мнение, хвала на организатора на събитието krasy -  получи се много приятна и масова среща, но по реда.

   След като се събудихме гледката беше още по-весела и от вечерта. Ледени облаци облизваха мрачно билото на север, северняка полъхваше прилично. :)

   И по-приветливият изглед на юг с рида Сакарица и заслончето, в което прекарахме нощта.

   След като тръгнахме, понабирайки височина мъглата ни налапа от раз.

   Отпихме чай от термоса, сложихме шлемовете и очилата и щурмувахме към  връх малка Амбарица, откъдето по Дълги рид да превалим билото в посока север и срещата на хижа Амбарица.. Възлов момент за успеха на начинанието.

Катя по билото.

   И пак Катя. :)

   Ето ме и мен, доколкото може да се различи кой е. :)


   Северно гледката започна да се освежава. Изглед от Дълги дял към Амбарица, след като слязохме от билото.


   Връх Марагидик, връх Юрушка грамада и т.н. цялото Старопланинско било, голяма част от което беше все още в мъгла и облаци.

   Вечерта хижата се пръсна по шевовете. Имаше хахо-хихи, събрахме се и за обща снимка. Имаше и един бял кон, който изчезна за миг, той пък излапа що сандвичи докопа. :) В суматохата не можах да се запозная с много от хората. В общи линии все приятни и забавни хора. Подготовката беше на ниво, имаше курбан, печката бумкаше до най-близката маса до нея, на която се настанихме в компанията на Пламен К, Катя, Никалаевците от Русе, Иван Гърбев и компания (Вальо, Ферди Мръвката.........) Заразменяха се едни огнени течности в пластмасови бутилки, малииииии. И всеки ха наздраве, та ха наздраве.......

   Както споменах, оказа се че варианта спане на палатка е свежа идея. Нямаше вятър, хубавите чували и приятната компания свършиха останалата работа. През нощта се събудих от жега и се наложи да махам част от дрехите. Наспали се, се ококорихме към 6ч., а небето ясно: звезди, звезди, звезди, а кулата на Ботев връх червенееше под звездното небе. Цялото било се виждаше като на длан. Най-красивото събуждане.

   Хапнахме набързо със сутрешното кафе и тръгнахме на обратно, чакаше ни дълъг преход и много гледки, съпроводени от приказното есенно време. Кристално ясно и неподправено чисто.


   Я, среща. Иван Гърбев ни настигнаха, около връх Амбарица.

   И Мирослав.

   Пламен К и Мирослав, с който атакуваха успешно Купена, наблюдавахме ги и ги снимахме със зуум-а от рид Хубавеца. Николаевците също се мяркаха на Голям Купен, Иван Гърбев и групата му се отличаваха. Кристална видимост.

   Ние както се очерта се смъкнахме по рид Хубавеца, гледката беше коренно различна от петък вечер. Брезичките се радваха на слънчевото време, върховете надничаха с пресният снежец, пасторална есен. Към нас по рид Хубавеца се присъединиха Поли и компания, в компанията на които станахме свидетели на неща, които ги има само във филмите. Йога упражненията, които изпълниха бяха на ниво, а атмосферата с Купените и Старопланинското било идеален сценарий за Холивудска продукция. :)))

   А ето ги и тях, почиват и се наслаждават на гледката по рид Ортаборун.


   Стара река час по-късно чуруликаше все така доволно, а положението беше по-весело и от пролетта.


Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127