понеделник, 8 юли 2013 г.

Водопад Скока край село Калейца и Зелениковския манастир

   Да...! Очертаваше се динамично и дъждовно време за трите дни, в които планувахме посещение на някои интересни и красиви места. Само това и чакахме. Освен с пълноводни реки и водопади се очерта да се сблъскаме и с пълноводна кола, и с пълноводни спални чували, и с пълноводна палатка, от която ту бягахме към колата, ту се връщахме в нея... :) Идилийка!

   Всичко си започна с дъжд, в общи линии така и завърши. Град Троян предлага прекрасни гледки към планината, както и интересни, и скътани селца като Калейца, в което се намира един малък, но красив водопад, който искахме да разгледаме - Скока.

   Има един участък още в самото начало на пътеката, откъдето се подхожда до водопада, преодолява се с газене. Отстрани са отвесни склонове.

   Ето го и него - водопад Скока или Скокът, както е упоменат в указателната табелка.

   Учудващо пълноводен като за месец юли, но дъжда който валеше редовно в последните дни си каза думата.


   Тъкмо си намерих интересен ракурс и започна да вали, то поначало прогнозата за времето беше такава.

   Доста го въртях, все се вписваше фотогенично.


   Интересна стълба на още по-интересно място. За какво ли служи?! :)

   Засилващия се дъжд ни изпрати до колата и потеглихме към Зелениковския манастир.

   Ето поредната необмислена глупост - опознавателна табелка, която трябва да се разглежда с очила и висше образование. По пътеката към манастира имаше доста от тях описани с дребен шрифт и едва контрастиращи букви.

   Гората по време на дъжд е свежа, непрестанно ръмеше, позасилваше се, в такова прохладно време се ходи приятно.

   Стигнахме и до манастира:

   Храма на Зелениковския манастир. Включен е в авторската ми книга Фотопътеводител Изгубената вяра - Последно отворени врати.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

   Част от постройките там:

   Подредения двор:

   Любезната баба Дана, била дългогодишна хижарка на хижа Амбарица. Почерпи ни с кафе, напали печката да се изсушим. Имаше много доброта в очите и. Разказа ни интересни истории - за манастира, за хижа Амбарица и района. Обсъдихме предишния собственик на хижа Амбарица - бай Дончо, който е съсипал до неузнаваемост хижата с безхаберие и алкохолизъм.

   Частица от вярата са иконите в храма.



   Слязохме до колата по светло, за да се занимаем с разпъването на палатката и огъня, който проливният дъжд съсипа след дълга борба по разпалването му. Мокрите съчки се запалиха трудно, поливах ги с моторно масло, прилагах всякакви трикове, но уви! Такъв порой не бях виждал, скрихме се в колата докато го изчакаме и се молихме за палатката и екипировката вътре. Учудващо! След като дъждът утихна и огледахме, установихме че нямаше и следа от него вътре в нея ( формулата явно е да няма силен вятър, който да допира слоевете и един в друг). Смаяните ни погледи мернаха тлеещите останки на огънят, който явно бе достатъчно закътан под дебелите дървесни корони, за да не изгасне напълно. Подгряхме го докато се стоплим и се пренесохме в палатката за сън. Динамичното време ни заля с поредната порция от дъжд, светкавици и гръмотевици. Сутринта, докато пиехме кафе и прибирахме лагера, дъждът спря. Планът за посещение на резерват Стенето претърпя промяна, така решихме да не рискуваме по стръмната и опасно-ерозирала пътека, взела живота на мнозина. Насочихме се към резерват северен Джендем и водопад Видимското пръскало, където ситуацията не беше много по-различна, но поне се опитахме. :)

Следва...

9 коментара:

  1. Еее, кога бяхте там? Ние ходихме в събота. :) Как стигнахте долу, в подножието на водопада? Аз му се радвах само отгоре, но гледката от твоята позиция е зашеметяваща! Страхотни снимки си направил! Търсихме и другите водопади: Бръмбар скок, Бановски скок, Коман, но открихме само единият, до който достъпът беше обрасъл - намира се в близост до Цветните къщи. И така и не го видях отблизо. Но така или иначе те са по-малки. Още веднъж те поздравявам за снимките, много са красиви!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотни места имаме в тази наша прекрасна България!Хвала на хората,които с помощта на снимките и разказаните преживявания ни правят съпричастни,докосват ни до тези красоти.А за Зелениковския манастир.... това е едно кътче от рая.Навява ми приятни спомени от едно мое посещение там /само за уточнение - баба Дана,не ДаРа/е като жива енциклопедия.Разказва толкова увлекателно,че човек може да я слуша с дни.Ще очакваме още много и красиви снимки.Благодарим Ви за тях!!!
    Вени

    ОтговорИзтриване
  3. Veni, благодаря за редакцията и хубавите думи! :)
    Баба Данка наистина може да те пренесе назад във времето с историите, които разказва. Трудно се срещат вече толкова добри хора! Приятно място е Зелениковския манастир.

    ОтговорИзтриване
  4. Candy, ходихме до водопада в петък по обяд, а слизането до подножието му става по пътека водеща надолу по течението на реката, която е в горския пояс (пътечката е забележима). После като се слезе има един участък, в който се ходи срещу течението във водата, около 20-а метра, но сега водата не е студена, приятно е. Имаше раци под камъните, въобще приятно място.:)

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ти!:) Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  6. тази стълба до скока служи за качване на местните смелчаци да се покатерят и да скачат.Била съм там м. август но гледката на замръзналия водопад през зимата е уникална и спираща дъха.

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен, предполагам е за това, все пак прави впечатление, а зимата ще е вълнуващо, особено предвижването до самият воден пад. Поздрви и на теб! :)

    ОтговорИзтриване
  8. Марто, до манастира имало път, по който може да се стигне с кола. Дали е достъпен (някъде чета че е затворен заради вододейната зона)?

    ОтговорИзтриване
  9. Здравей, Радо. Път, който минава покрай вододайна зона има до подножието на горския масив, където започва стръмно изкачване, но до самия манастир е пътека. :)

    ОтговорИзтриване