четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Звездна нощ

   Звездна нощ под алпийското било

      Ноемврийските дни вече догатват за предстоящата зима. Характерно за тях е присъствието на ниско разположени облаци, тежки мъгли и намалена видимост в низините. Във високите части на планината обаче нещата стоят по коренно различен начин. Нощите са ясни, смразяващо студени, а милионите звезди по небето рисуват красиви съзвездия над тъмните сенки, хвърляни от високите върхове. 

Така реших да изкарам една ноемврийска нощ. В подножието на алпийското било, около Ботев връх, в района на т.наречената 'Петолъчка'. Тъй като бях закъснял подобаващо, въпреки скоростното изкачване до връх Кочмара 2017 м.н.в., има няма 1600 м. денивелация, естествено и залеза ме хвана в нищото. Така е, като се тръгва след обяд...  Раницата натежаваше прилично, денивелацията си каза думата, бях на предела на силите. Учудващо топло за сезона, в далечината на запад Вежен големее пред останалите върхове. Снимах от района на връх Кочмара....

.....и превалих билото в посока 'Петолъчката', и пастирския каменен заслон, в който планирах да нощувам. Слънцето залезе бързо зад мен, а на отсрещния склон пък луната се търкули като питка към кулите на Ботев връх. Снимах да не се сърдят :). 


Бързо нахлу и присъщия за ноември студ, нямаше да е лесно да се спи в неотоплената каменна постройка насред откритото било, но да кажем имах някаква нагласа. Идеята покриваше всички липси и несгоди, на които се подложих, а именно нощните кадри към Ботев връх и алпийския траверс. Ниската луна в гръб ме накара да се усмихна,... догатна за предстоящия успех. Скрих се в заслончето да се подсиля и стопля след безкрайното изкачване, нагласих дебелите дрешки и излязох да щурмувам звездната нощ.

Алпийските върхове пробождаха небето, начело с Купена, единствено прелитащите самолети  нарушаваха тишината. Направих десет кадъра с пет минутна експонация, от статив, поради силно осветената сцена, на повече минути се преосветяваха, намръзнах подобаващо, но останах доволен от резултата. След това позяпах наоколо, скрих се в заслона и заспах за нула време. Събудих се в полунощ от вятъра, който излезе, разни найлони шумоляха от покрива. Повъртях се, изядох една вафла, колкото да разбудя плъховете и излязох отново навън.

Харесах си позиция, накиприх заслона с челника, затрупах статива с камъни и стрелнах, около час сумарна експонация. Апарата трупаше звездни следи, аз пък трупах студ, докато кулите на Ботев връх все така зловещо допълваха пустия пейзаж. Ей, ама студено си е, не лъже времето, събрах се в колибата и в сладка дрямка зачаках утрото.

Алармата ме изрита рано рано, събрах багажа, закусих, изпих кафето, което носех и подадох нослето навън, да видя какво ми е довял снощния вятър. Ботев връх порозовя пръв, като най-висок, даже ми се прокрадна идеята да се занеса и до заслон Ботев, да пия едно кафе при Вальо, но навигацията набързо ме отказа, одометъра показваше 4,5 км до там и обратно толкова, плюс тринайсетте до Карлово, айде няма нужда, друг път, краката никак не ме слушаха след вчерашното форсирано изкачване и нощните снимки.

Междувременно гледката към алпийското било магнетично посрещаше утрото.


И отново към първенеца и подпаленото небе.

Студено ще да е било, съдейки по състоянието на деретата и замръзналите потоци.

На юг утрото също беше полазило над градчета и селца, така скоро бях под пухкавата мараня с чай в ръка.

1 коментара: