понеделник, 19 ноември 2012 г.

Над облаците


   Карлово, връх Сакарица, Ирелтията, Залъмовото кладенче, хижа Левски, връх Кочмара, Карлово


   Идейният маршрут, който скалъпихме импровизирано в последния момент със съфорумеца Пламен, беше на път да се сбъдне. Два дни, силово преодоляване на по-големи денивелации, борба в разчистването на обраслите мечи пътеки, пълноценно билно ходене. Така събота, в студеното ноемврийско утро налазихме по замъглена пътека и неподдържаната маркировка към връх Сакарица. Денивелацията, с която трябваше да се примирим, рязко набира височина, стръмно се опитва да пречупи всякакви стремежи, а времето не даваше никакви надежди, въпреки прогнозите за ниската облачност, която се е настанила над страната.

С това ни посрещна началото - студено, сиво и мрачно:

В гората се намираха и радостни моменти, украсени от зелената свежест на здравеца и жълтеникавите остатъци на преминаващата есен.

Надеждата за ниска облачност, като че ли потъваше мистично в дълбоката гора. Бяхме понабрали доста височина, както показваше гпс-а (около 1000м), но гората все тънеше в мъгла. Всичката тази смес, плюс лекият дъжд, който я придружаваше, понижаваше допълнително мотивацията за монотонното преодоляване на изкачването.

Природата понякога обаче се излива с пълни сили и след двучасова борба, зигзагообразни движения по зле маркираната обрасла пътека и подвикване, излязохме над сивкавата мистика - погледното място към Юмрукчал. Меко казано бях екзалтиран, моменти като този са рядкост в скучното ежедневие, а мястото на което се намирахме беше като в приказка.

Броени метри по напред изящно ни се разкри високопланинското алпийско било, с непокорните си върхове: Амбарица, Купените, Кръстците, Костенурката.

На запад пък в море от облаци пробива Вежен връх - 2198м.

Накъдето и да се обърнехме ставахме свидетели на светлинно шоу, облаците непрекъснато изменяха цвят и форми, просмуквайки се през дървета и склонове.

Отново към Вежен връх на запад. На юг светлината не беше подходяща, но накъдето стигаше погледа всичко бе покрито от бялата пелена. Средна гора беше под пухкавия похлупак през целият ден, което беше показно, че облаците варират от 1600 м.н.в. надолу.


Сивкава мистика придаваше страховит вид на нападалите скелети и изплуващите в далечината силуети на вековните елхи. Грамадните дървета се подаваха като носове на пиратски кораби в бурното море. Мъглата тук се беше застопорила, поради липсата на какъвто и да било вятър. Времето беше напълно спряло, поне за мен :).

Подхванали бяхме вече и пътеката Добрила-Левски, но движението по нея така и не спореше. Лично бях като вманиачен картечар в предвоенна абстиненция, по чудо не се пребих по равната пътека, да се въртя в търсене на красотата, която се изливаше богато във всякакви ореоли върху нас.

Талазите обладаваха бавно тъмната гора, а заострените гиганти плашещо приветстваха тъмнината на нощта.

Тук там се шмугваше по някой слънчев лъч.

Гората беше като омагьосана.


Югоизточно изплува силуета на Кочмара 2017 м.н.в., който изглеждаше достатъчно далеч за да откаже мнозина :)...

От 'панорамните площадки' се случваха достатъчно интересни сюжети, свидетелстващи за часовото удължаване на прехода.

Freedom, якооооо...



Пътеката обикаля масивните склонове, подсичайки алпийските върхове на достатъчно голяма височина, за интересни кадри. Скоро щеше да настъпи и златния час.

Слънцето залязваше зад съседните хребети. Небето се запали, завря земята, за сън постлано е морето над селцата. Не ни пукаше особено, че ще замръкнем, това вече беше  ясно. Заделихме на мястото достатъчно време.

А то определено ни заля с вълни от памучна еуфория.

Гледките на запад оприличаваха митични заливи на корабокрушенски брегове.

На перфектното място бяхме във фотографският час. Докато слънцето се бореше със законите, далечните острови потъваха в самота.

На край света, три пъплещи фигурки се губеха в безкрайната шир. Наоколо Купена, Кръстците, Костенурката, цялото алпийско величие надничаше гордо. Тъмните силуети на двухилядниците и ефимерното море, което ни се яви за броени часове и което надали ще се задържи още дълго време.


Магичния пейзаж скъси достатъчно светлата част от деня. Палнахме челниците и щурмувахме  тъмната гора към хижа Левски. Гпс-а пък помогна донякъде ориентирането в мъглата и намирането на пътеката, така час по-късно смазвахме положението с огнен еликсир до бумтящата печка.

Отпочинали, със свеж заряд от сили на втория ден, бързо излязохме от резерват Стара река и погнахме пътеката към петолъчката.

От там пък се записахме на Кочмара - 2017 м.н.в., камънак и обширни пасища, след което гас надолу към мъгливата гора.


Разни индивиди нарушаваха тишината, хрупайки некултурно...

Дори отпратиха по някой крив поглед, за нарушеното спокойствие.


Млечното море продължаваше да притиска градчета и селца, а групата остана доволна от красивите гледки, на които стана свидетел в отминалите дни.


До скоро. :)

3 коментара:

  1. Ааахмет,много убави тез фотки,сякаш не са снимани с КАНОН,дан праиш шменти-капели а?

    ОтговорИзтриване
  2. Ей, Александриййй, да'н съ прайш на луд, никонианецо :)

    ОтговорИзтриване
  3. Наистина над облаците! Прекрасни снимки! Дестинациите ти са много интересни!:)Поздрави!

    ОтговорИзтриване