неделя, 26 февруари 2012 г.

Водопад Сувчарското пръскало, резерват Чамджа и 4 лавини

Код Червено - Сувaчарският лавинарник

   Тази публикация можеше да не я излъча, по ред причини, но предполага се - оцелял съм и споделям емоциите от всичко, което ни се случи през един топъл ден на 2012- та зима :). Всеки, който е посетил горепосоченото място би споделил от личен опит, че си е класическо и емоциите от него са били на лице. Това, на което обаче ние станахме свидетели, подсили респекта ни към Стара планина, коварните изненади, които крие и неспособността и да ни приеме в земите си, когато си поискаме. Така, това се случи в този иначе прекрасен топъл февруарски ден, гонещ температурните рекорди. Температурата се въртеше над 10 градуса. Сигурен повод да реализираме нещо интересно: снимки и разходка в суровите земи на резерват Чамджа, непристъпни ждрела и шеметни каскади. 

Началото: кафе, случайно нахвърлени щрихи и повод да избягаме от шума, и да се пренесем на някое красиво място. Не му беше времето за водопади, някак си и в нагласата ни се крепяха отрицателни емоции, но запланувахме го, следваше да се изпълни. Обичайните заподозрени: Аз и двете адашчета, които ако не ми се връзваха на акъла, можеше и да е по добре. Снегът се топеше, изтървахме ледените скулптури, около водопад Сувчарското пръскало, предполагаше се при това затопляне поне да протече, малко сняг също нямаше да е излишен. Много негативизъм струеше и относно бъдещото изпълнение на плана, но с пристъпване към изпълнението му нещата предполагаха да се понаредят. Обявеният код 'Жълто' и обещаните силни и ураганни ветрове допълниха екстремното изпълнение на плана.

Притесненията: :) Че заради повишените стойности на температурите всичкият сняг ще се е стопил, ще са калища до небесата и пейзажа ще е пуст. Да, ама не. Нищо подобно, още на развиделяване щеше да се разбере защо. Играта на котка и мишка се получи, с надхитряването на лавините, които ни стресираха на макс.

Изпълнението: ранно пътуване, нищо ново в класацията. Еуфорията се засили още в проходът на Шипка. Рекички течаха буквално по пътя, а реплики от сорта на 'водопадиии' се повтаряха тривиално на всяка минута, като по часовник. Такава видимост, на каквато станахме свидетели по подбалканската линия си е чист късмет и жадно се въртяхме към Старопланинските масиви. Деретата преливаха бясно - десетки водни каскади падащи от отвесните скали.

Пътят, който извежда в гората и води до водопад Сувчарско пръскало, и приказната гледка от него в посока Средна Гора, и Христо Даново.

И разбира се в посока Старопланинското било.

Нямаше никакъв шанс да извадя статива, за да снимам от него, чисто и просто защото щеше да изхвърчи. Повечето снимки снимах на колене, за да успявам да се задържа все пак в изправено положение. Поривите на вятъра не бяха особено приятни. Намирахме се в нещо като фуния, която се опитваше да ни засмуче.

След този завой нещата взеха да стават изключително зле. Появи се лед, по който вятъра ни връщаше в изходна позиция. Работите не отиваха на добре, планината ни предупреждаваше да се върнем, затова... смело напред. 

Ходеше се все още някак си, приятелите ми приличаха на пияни скиори, докато аз се чудех да снимам ли, да се придвижвам ли, какво ли. Май ми беше добре да си стоя на едно място, въпреки неимоверните усилия да се придвижвам напред.



Тук някой гордо позира, пред наскоро паднала лавина и се подсмихваше леко. Само да знаехме какво ни очаква в дерето на водопада...

След двучасова борба в преспите се озовахме на мостчето, откъдето трябваше да подходим към него. Отчайващите ни опити да движим през реката, нагоре по течението завършиха тук. Лавините, които бяха падали са натрупали по 5 - 6 метрови тръмбовки от камъни, лед, кал и сняг. Неразумно начинание да продължим напред. Нищо не спаси положението, нито котки, нито пикели. Суетене и мокреж в ледените февруарски води по Сувчарска река. Докато се чудех как да преминавам по камъните адашчетата се развикаха по отсрещния склон - ЛАВИНА и само докато се обърна видях тонове кал, листа, сняг и лед да се придвижват по стръмния склон. За 3 секунди изминах обратното разстояние през реката, в посока надолу, за което отделих десетина минути нагоре преди малко. Е, бил съм бърз все пак. Направо съм прелитал чак :). Последва втора вълна от неприятната смес - камъни, лед, сняг, а аз доволно отдъхнах наблюдавайки приятелите си (извън обсега и), които също като мен шареха като сърни. Преминаваха разни разстояния като норматив :). Късмета здраво работеше за нас. Не бях виждал подобно явление и адреналина ми достигаше критичните нива.

Изчакахме нещата да се поуспокоят, но не таяхме напразни надежди. Над нас, на височина от около 500- 600 метра извън полезрението ни имаше доста голяма вероятност явленията да се потретят. С наострено внимание все пак прекосихме проблемните участъци и се озовахме тук. Най рисковата снимка в живота ми. 

Водопад Сувчарското пръскало

Опровергаха ни се мислите - нямало да има сняг, нямало да има лед :).

Ето ни и на връщане, даваме път на следваща лавина. Всички спират, звуците от преди половин час се появяват за четвърти път, по склоновете се движеха всякакви гадории, миришеше на изгнила шума.

Преминаваме внимателно, на разстояние един от друг, задължително условие при лавиноопасност!!! Аз снимам, въртя се на дясно, снимам, въртя се надясно, бях като свободен електрон, а и се намирах на по сигурно място, зад разни високи скали :).  Тръгваме си, ясно е, планината ни гонеше със сурово предупреждение.

Надолу по пътя срещнахме познати, от които пък разбрах, че малко по късно, когато са стигнали тук са паднали още 5 лавини, които са покрили следите оставени от нас. Пишейки това се надявам подобни случки да са по голяма рядкост, въпреки че имаше вероятност това да се случи. При положителни температури деретата не са от най-безопасните места. Водопадите ще поизчакат пролетните дни на месец май, а Ботев връх вече ни очаква.
До скоро :).

7 коментара:

  1. Доста си е опасно особено при това снеготопене. Дори да няма сняг пак може да се свлича кал, камъняк шума и какво ли не, свлачищата по това време на годината са най-опасни.

    ОтговорИзтриване
  2. Аз пък ви поздравявам за ентусиазма. Ако Стара планина ми бе близо, също щях да се впусна в подобно преживяване. Хора, живеем един път! Нека изживеем един адреналинов живот! Адмирации! :)

    ОтговорИзтриване
  3. На това му се казва Адреналин в кръвта! Снимките ти наистина са невероятни! Направо настръхнах от това приключение!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Все пак внимавайте, защото по това време на годината в планината е наистина опасно! Честно да ти кажа от тук почуствах тръпката:). Очаквам пролетните приключения, с тях е по-безопасно! :)

      Изтриване
  4. candy, благодаря и ние усетихме тръпка, припкахме като елени по склона :))). Алекс, незнам! Сигурно е така, явно сме от една порода ;) :).

    ОтговорИзтриване