четвъртък, 25 август 2011 г.

Язовир Копринка, Потопената църква 'Свети Атанасий' и Павел Баня

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
   
ЧАСТ 4

   Споменах ли вече, че тръгнахме по нощите да дирим църквата в преливника на язовир Копринка?! Май да. Та така де, пристигнахме си по подобаващо тъмно, ама  какво по хубаво от това да търсим нещо, за което си нямаме никаква представа, къде изобщо се намира. Забихме по прашния офроуд път, по сукаците, покрай язовира и след спиране на няколкото недоумяващи човека, каращи джиповете си там, ориентировъчно разбрахме къде е. Паркирахме до водата, спогледахме се доволно и секунди по-късно сновяхме през високите треви на преливника в посока така наречената потопена църква. Беше си изпълнение - по тъмно, ние търсим църквата, а палатката чакаше в багажника :). Е, намерихме я, дори и направихме по един кадър от яд, че закъсняхме за залеза и газ на обратно, за да се забавляваме с палатката :).

   Щяхме да ставаме рано в очакване на изгрева. Сън не ме хвана, цяла нощ мислех за кристалните отражения на Балкана в копринените води на язовир Копринка. Машинално се събудих към 5 и потърсих място, на което заложих фотоапарата и произведох два кадъра, които вписаха добре розовите отенъци на тихото утро.

   С централната част на Стара Планина.

   И в посока Бузлуджа, където се бяхме наканили за нощна сесия на ветрогенераторните птице мелачки.

   Събрахме лагера и отново полазихме през росата по тревите в преливника.

   Според запазените летописи, църквата е построена със средства от дарения на местното население. Затова градежът и продължава 25 години. Черквата е завършена между 1851-1854 г., но по време на Руско-турската война е опожарена от башибузуците. В по-късно време след изграждането на язовир Копринка, част от селото попада там, както и местната църква. След 1960 г., останал без грижи и надзор, църковният храм бива варварски поруган и осквернен - превърнат е в обор за добитък на местните хора. В днешно време е поставен обикалящ кабел, по който тече ток, за да не влизат животни вътре.  


   В снимане и проби без малко да изтървем мечтания изгрев, за който падна голямата борба.

   Е, успяхме, вписахме нежните утринни лъчи, през клоните на дърветата, около полуразрушената църква "Свети Атанасий". Минута по-късно слънцето проби по-сериозно и всякакви опити бяха неуспешни.

   Добре е, че нямаше вода в преливника, защото не ми се мисли какво газене и какви комари щяха да са.

   Идеята за събуждащо кафе в Павел Баня се оказа сполучлива и след кратка разходка там, снимахме и вековния бряст - символа на малкото градче.



   И централната градска част, със спретнатия площад. Часовникът на сградата от последната снимка показваше 8:50, а нас ни чакаха още от красоти по подбалканската линия.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Няма коментари:

Публикуване на коментар