сряда, 10 август 2011 г.

Ботанически работи - Балчик

    Скоро си припомних за това пътуване и емоциите породени от изпълнението му, та затова заслужено реших да му отделя значимото внимание, със следващата цветно - уханна публикация във фото блога. Почти отминаха двете години от тогава, но спомените си останаха все така пресни. Връщат се, полазвайки музата ми за описания на красивите места в приказната ни родина. Какво се присетих не знам, но съдейки по улегналия ми вече стил на каране (шофиране), след всички негативи видяни по пътищата, се върнах в деня тогава, когато с приятели сметнахме за нормално, че тръгвайки в 15:30ч. от Русе все пак ще стигнем на време в Балчик, където се намират чудните цветове на богатата университетска ботаническа градина и да я разгледаме, и поснимаме на спокойствие. Дали сме луди глави незнам, но пътуването протече в емоционално форсиран стил , в предвид жегавото каране на шкодичката, което и приложих. Е пристигнахме час преди края на работното време, споглеждайки се доволно, мислейки (е можело значи) и се гмурнахме настървено в опиатите на шарените и цветове. Явно желанието ни за красоти надминава дори очакванията ни.

Разгледахме със задоволство по всички редове, четейки табелките пред всеки грабващ окото вид. Спирахме се като клюкарки пред блока, в запечатване на богатата флора.

Обикалях покрай цветовете в спиране през 5 секунди, за да снимам, пред недоумяващите погледи на посетителите. Хубаво цветя, ама се пречках като слон в стъкларски магазин, в търсене на най красивото цвете :).

Ботаническата университетска градина се гордее с втората по големина в Европа колекция от едрогабаритни кактуси, каквото и да означава това.

В първи опити с фотоколажи, с публикациите на Плиска, Велики Преслав и Абритус разбрах, че ще го превърна в практика и когато ми се играе пред компютъра ще прилагам сборните единици.

Фотосглобките тук ми се вписаха също приятно, а разглеждайки снимките с аромата на цветните лехи, ме хвана липовата алергия, от която страдам всяко лято :).
Финансовия елемент беше с ограничена единица и на края се зачудхме, дали да си купим цигари или да нападнем кауфланд –Варна, изяждайки всичките останали кебапчета. Голям смях падна, последното се случи  доволно и поехме по обратния път.

Няма коментари:

Публикуване на коментар