неделя, 25 октомври 2009 г.

Дряновски водопади, Трявна, село Радевци, м. Виканата скала

   Есента е в разгара си, а цветовете и са навсякъде около нас. Очертава се хубав есенен ден, съпроводен от лъчите на октомврийското слънце за посещение на водопадчетата, около Дряново и Тревненския балкан. Пристигаме в Дряново и с желание за есенни снимки се насочваме по пътеката, която ще ни отведе до Дряновският водопад. Приятна пътека минаваща покрай Дряновския манастир, подходяща дори и за най-мързеливите туристи :).




Рекичката се беше изпъстрила, тъкмо за снимки. Ако нямаше боклуци щеше да е добре, но...

Видяхме още един воден пад по-нагоре. Нищо особено, в предвид дебита му.

И нагоре по екопътеката. Нищо особено.

Разходката ни продължи по Трявненските улички. Койтo е ходил знае, че в това градче има какво да се види.

По мостчето излизаме на павираната уличка с дюкянчета.

Ябълковите дръвчета пращяха под натиска на ябълките.
И един фрагмент от архитектурното богатство тук.

Продължаваме към село Радевци сгушено в полите на Стара Планина, където съм прекарал повечето от летата си като дете. Гледките по пътя са повече от приятни, лъкатушейки покрай цветните гори.
Есента е навсякъде.
Рекичката, по която съм ловял раци като малък сега въртеше есенните листа, в очакване на зимата.



Оттам с носталгия потеглям към Кръстец, откъдето по трошено-каменен път стигаме до така наречената "Викана скала", около хижа Българка. Радевци се вижда в ниското, заобиколено от изпъстрените гори. Пристигаме тъкмо навреме, да хванем последните светлинки на деня.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

сряда, 16 септември 2009 г.

Крушунските водопади

   Това е една обикновенна разходка до Крушунските водопади, които ме плениха с феерията на чистите си падове. Точно тук се зароди манията ми за посещението на места с реки и водопади, което пък от своя страна доведе и до началните стъпки към фотографията, туризма и планинарството.












Пожелавам на всеки да изпита тази тръпка :).

четвъртък, 9 юли 2009 г.

Деветашката пещера

   Деветашката пещера е една от най-големите пещери в България. Общата и дължина е 2442 м, общата и площ е 20400 м2, а височината - 60 м. В миналото пещерата е била засекретен военен обект. През 50-те години на миналия век е била използвана за съхранение на петрол, а големите цистерни и до днес стоят близо до входа на пещерата. Според някои сведения, поради големината си тя е изплзвана за съхранение на храни от държавния резерв и за разполагане на ракетни установки. В момента това е абсолютно невъзможно, мостът, водещ до пещерата е разрушен, разрушена е и ж.п. линията към нея. Махането на релсите е започнало още през 2001.
На това място в днешно време се организират бънджи скокове. Десетките добри фотографии които съм виждал от това място не могат да докоснат по никакъв начин представите ни за това природно творение което повярвайте ми е огромно.
Моите снимки също не станаха в предвид следобедното слънце минаващо през отворите на Деветашката пещера, но разходката определено си заслужаваше.