вторник, 23 май 2017 г.

Тетевен - Ъглен - Садовец - Боженица - Гложене: водопади, манастири, върхове, крепости и руини

   След няколко паса в отминалите седмици, се зададоха два интересни и динамични почивни дни. Гледах да използвам свободното време и споделих с Ванката идеята си да направим лежерна разходка с качествен бивак и раздумка... Той от своя страна допълни с - "ама наистина трябва да е кротка, че ме боли коляното". Планът за Тетевенските водопади, които подхвърлих, той допълни с още няколко интересни места, подходите до които според него били леки, но дотам, че в последствие мен ме заболяха коленете. :) Оказа се, че по релеф на картата всичко изглежда спокойно, но ако човек знае правилния подход, за какъвто нямахме пълна информация или тракове, и се наложи да прилагаме импровизация, което за мен почти винаги е добре дошло. :)

   Запътихме се към Тетевен и Тетевенската екопътека "Под пръските на водопада". Вода и свежест, гравирана с изкъртваща зеленина. :)



   Следваща цел беше връх Острич над пасторалното село Бабинци, но попадайки случайно на указателна табела за Тетевенски манастир "Св. Илия", се отбихме първо до там, за да го добавя в колекцията с вече посетени.

   Тетевенски манастир "Свети Илия".

   И после право към връх Острич над Бабинци. Докато Иван се заиграваше да снима двата черни щъркела в небето, аз отбелязах околния пейзаж.
 
   Час по-късно край село Ъглен и право към скалната арка над река Черни Вит. Комарите вече са кръвожадни и обекти край водоеми няма да са на почит през идните месеци! :)

   Скалната арка над река Черни Вит.

 
   След което право към село Садовец и обектите там: крепост Садовско кале и средновековен Садовски манастир. Планът рисуваше лесния подход и сякаш рано да се установим за почивка, но в последствие се оказа, че ще трябва да се борим с жега, лошите черни пътища за ситроена, блокирани от селскостопанска техника, всякаква късащи дрехите растителност, както и откатерване на скали. Всъщност, подход и за двата обекта има, при това нормален, въпреки обраслите пътеки, но поради липса на табели и пътища в картите, с които разполагаме и предварително проучената информация, се наложи пълна импровизация. В тези части на България туризъм е имало преди десетилетия, сега са останали бледите следи от обрасли пътеки, до които човек може да подходи от черни пътища покрай нивите.

   Интересна е крепост Садовско кале. Малко късно-антично укрепено селище, което се намира на няколко километра от село Садовец. Изградено е на отвесния ляв бряг на река Вит в местността Студенец. Заедно с Кожухарско кале, образува двубазисно укрепление, преграждащо долината на река Вит. Двете крепости са част от сложна отбранителна система, включваща още крепост Големаново кале, до което не успяхме да стигнем поради липса на време и крепостта Гораново кале. Ако бяхме отделили цял ден, вероятно щяхме да посетим и тях. Целият комплекс е разположен на важен римски кръстопът на пътища, водещи от север на юг и от запад на изток. Садовско кале е ранновизантийска крепост, изградена през V век. Съществувала е заедно с останалите близки крепости. Разрушена е в края на VI век от аварите.

 
   Средновековен Садовски манастир. Координатите, с които разполагахме показаха, че останките на руините се намират на 200 метра от Садовско кале, но от другата страна на реката. Реших все пак да проверя и слязох до обраслата с дървета поляна, от която на ската отсреща се виждаше отбранителната кула на манастира, във височина. Ясно, от другата страна на реката е, проверих като слязох близо и видях за каква река става дума. Още горе замислях евентуално да направя някакво импровизирано пресичане, но това е напълно невъзможно, тук... Гледах останките от около 50 метра по права линия и беше ясно - ще се пробва с подход от село Садовец, от другата страна на реката, ако Ванката се съгласи...

   До наши дни не са достигнали сведения кога е възникнал манастирът, нито такива за неговата дейност през най-ранния му период. На 50 метра източно от манастира на отвесните скали има триредов надпис на старобългарски. Останките обаче, заслужават всяко едно усилие, както щях да разбера два часа по-късно. Според табелата в близост, кулата на манастира е строена през XIV век и служи за охрана. Писана вътре с фрески. Унищожена от турците през 1822г., но реставрирана през 1970г. Добрах се до тук, а само на 100 метра по-нагоре имаше черен път, джип на човек и стадо крави, което ме наведе на мисълта, че има по-нормален подход, но указания за него - никъде... Оказа се, че по-натам има и въжен мост над реката, който не се виждаше през гъстата растителност


   Изглед от кулата.




   Красив, все още пролетен пейзаж по пътя. 

   Жега, проверка за кърлежи, вкарване в ред и поемаме към махала Ръждавец на село Липница, за да потърсим Нанковския манастир - неуспешно. Един от многото диви обекти, за които няма гпс координати, никакво точно описание, а местните хора в района не се срещат често.

   Не се случва често да сме по светло с готов бивак след подобни автопоходи, с амбициозен план, неяснота в подходи към обектите и други въпросителни... :)

   Приказна дъбова гора с равни поляни, купища дърва, 12 беседки и много манатарки, в които да се спъне човек. Останалите часове са доста подробни, за описание тук. :)





   Към крепост Боженишки Урвич рано сутринта.



   Цяла нощ капки дъжд барабаняха по тентите и прогнозите за времето се реализираха с пълни сили, малко след като успяхме да слезем сухи от крепостта. Изсипа се порой, който ни следваше дълго по пътя, колкото да ни съсипе плановете за деня.

   Все пак по едно време се отвори прозорец и успяхме да се качим и до Гложенския манастир, както и да хапнем шкембе с бира на комплекс Воденицата по пътя след Тетевен в посока Рибарица.


   Отново зареждащо пътуване с качествен бивак и раздумка. 700 км. по трак, стотици завои, множество обекти, до част от които не успяхме да реализираме кадри. Ще се връщаме отново по тези красиви места... :)
 До скоро! :)

четвъртък, 27 април 2017 г.

Понорски манастир - Шумски манастир - Ребровски манастир - Прибойски манастир

Диво, по-диво, още по-диво...

   Миналата година, в търсене на някои забравени от бог свети места, се наложи да посетя отново граничните райони и да ги търся по няколко пъти, през лятото. Мараня, диви, обрасли с двуметрова коприва пътеки, раздвояващи се, разтрояващи се черни пътища, виещи с километри по граничните била и планински склонове. Няма кого да питаш. Местни почти няма, а ако срещнеш някой, те мислят за иманяр и не са словоохотливи. Пчели и диви кошери в горските масиви, птички, пеещи забравени песни. Тръни, драки, зловеща лонгозна растителност, навсякъде... В нея търсих и търсих, но от петдесет манастира, не успях да открия три, до които стигнах в това приключение. За много некомерсиални места, в уикимапия координатите далеч не отговарят. Да тръгне човек с карта, също не е работа, в силно пресечен терен с непроходими гори. Препрочетох каквото можах да намеря и поех отново в дивите гранични райони, в които миналото и комунизмът, са оставили своята грешна следа. Направих си труда да отбележа в приемника точни гпс координати и правилните подходи към светите места.  

   Понорски манастир "Св. Георги" и старото гробище. 
 
   След няколко неуспешни часа в горски масиви, импровизация и неуспех, се върнах в селото. Проверявах всяко възможно място, слизах, качвах се и реших да потърся местен човек, който да ме упъти. Късметът проработи и срещнах един дядо, той ме заведи до едва видима пътека, а до нея стигнахме с колата по черен път. В началото се опита да ме сплаши с големите мечки, които бродят в тези гори. Само се усмихнах. В тази планина и на толкова малка височина няма мечки в България. Дядото ми разказа как в миналото по Гергьовден тук колели по 60 агнета... Сега няма никой, освен диви животни и непристъпна растителност. Манастирът се намира северно от село Понор, на малко възвишение, скрит вдън гори тилилейски. В зловещите му останки растат дървета. Мястото, около старото гробище и манастира е сравнително проходимо.





   Изморих се след няколко часа под слънцето и ходене в непроходимия терен. Поех към село Шума и маха Рекето.

   Шумски манастир "Свети Архангел Михаил", Чепън планина. Посетих отец Иван, занесох му храна, консерви и книги, поговорихме няколко часа. Тук е от 21 години. Отец Иван стопанисва рушащите се сгради и се грижи за всички свои животни: магаре, няколко кучета, 17 котки, 4 кози, една от които е вързана, защото прескачала постоянно оградата... Сред живинките са и 7 кокошки, петел който нападал в гръб. Сградите са дотолкова разрушени, че не може да се живее в тях от години, а преди отецът е спял там. Епархията нехае. Отец Иван живее в малка каравана извън манастирския комплекс и взема мизерна заплата. През зимата се топли на газ и всички мъркащи създания, и кучетата лежат върху него, усмихва се. Личи си намесата му и мястото има много повече от останалите манастири в публикацията. Всички огради се рушат, а преливащото при наводнения дере, се излива наоколо. От скоро няма и течаща вода. Къпе се при роднини. Каптажът е нарушен и не достига налягане. Гумите на стария му джип не приличат на такива. С вериги и без грайфер, колкото да премине изровения черен път до асфалта в селото. Отецът би трябвало да се пенсионира догодина и какво ще бъде отредено за манастира, не се знае. Кой ще дойде да живее и стопанисва при тези условия? Неясно е! Суров и изпечен поглед на човек видял много...


   Моментното състояние на жилищната постройка и част от животните. Сградата е кирпичена и не търпи основен ремонт. Всичко е пропито с влага, геометрията и е нарушена и трябва да се съгради нова постройка.

   Караваната, в която живее отеца.

  Църквата.

   В късния следобед, изморен от път и търсене, поех към селата Ребро и Кривонос, в подножието на планината Любаш. Задръстванията покрай София и Перник ме изкараха що-годе бързо в посока Брезник, и самотните пътища, навлизащи към границата. Липса на автомобили, залезът който пътуваше към хълмовете и ледената бира, с която да се занимая малко по-късно. :) Знаех какво предлагат околните поляни и бързо се ориентирах с палатката.

   На сутринта щях да потърся останките на Ребровски манастир "Свети Николай Мириклийски". Температурите през нощта паднаха под нулата, което личеше по леда на предното стъкло на колата, а със стария трисезонен чувал, нощуването беше почти драма в малките часове на следващия ден... :)

   Ребровски манастир "Свети Николай Мириклийски", известен още като Кривоноски или Ребро-Кривоноски манастир. 

   Запустяващ преди няколко години, но сега попаднах на строителни дейности, които са съхранили постройката от настъпващата разруха. Явно местни ентусиасти са се захванали с тънещата в разруха църква и може би скоро ще я видим в друг вид...



   Останки от стари стенописи.


   Село Прибой и Прибойски манастир в местност Манастирището. Тук отделих половин ден преди година, в един горещ следобед през лятото, който още помня ясно... :) Нивите наоколо и бодилите в дигата до реката, не успяха да реализират успех тук. Изгубих няколко часа в движение покрай ниви и провиране в малките горски масиви, около тях, а разразяващата се лятна гръмотевична буря, набързо ме изпрати при колата. Дори с помощ от местните, не се получиха нещата...

   Сега се справих сравнително бързо с гпс и таблет в ръка, със сателитния изглед към мястото до манастира. Качвах се във високата част на дигата често и скоро от едно що-годе погледно място видях правилния горски масив и сенките на зида. В общи линии подходът е при влизане в село Прибой. Пресича се малък мост над реката и се оставя колата до гробището и старата църква. Следва спускане до дигата и се върви по нея през цялото време срещу течението на реката.

   Постройката е изградена през 50-е години на миналия век върху средновековни останки на стара църква. Личи си, че от десетилетия е разрушена. Ако има съвършено скрито място, то това би била църквата на Прибойския манастир. Наоколо личаха следи от пожар и иманярски изкопи...





   Ако публикацията ви е харесала, отбийте се и ТУК. Места пропити с история, легенди, предания, запазващи ценности.

До скоро. :)