събота, 20 януари 2018 г.

Вихрен по Джамджиев ръб - зимно

   Зимно солово преминаване по Джамджиеви скали, с изкачване и слизане по ръба до връх Вихрен - първенеца на Пирин. 

   След нещастния инцидент с водач и клиенти от преди две седмици, когато загубихме ума и дума, ставайки свидетели на най-страшното, което може да се случи по планините, реших да се пробвам солово по екстремния ръб. Качване и слизане до върха и път обратно към вкъщи. Медии, фейсбук, професионалните и достъпни камери, фотоапарати и екипировка, новоизлюпили се "водачи" и десетки сайтове, доведоха до все повече случки и случаи, което не е добра тенденция, но фактите за съжаление са такива.
 
  Тогава писъците и кръвта по улеите ни отказаха от атака, а денят беше прекрасен по прогноза.

   За съжаление това беше и първи "преход" за годината. Джамджиев ръб е взел много жертви. Той често бива подценяван. Отвесни скали, дълбоки улеи и камъните са изключително нестабилни, а котките не слушат. Подходът през лятото може да се извърши по няколко маршрута, като през зимата те не се препоръчват, или ако ще се изпълняват е добре да се вземе предвид лавинната обстановка в района. През зимата е желателно да се следва острото ребро, започващо непосредствено след голямата лавина на пътя (700-800 метра преди хижа Вихрен).


   След ветровитото бедствие на 18-и януари на територията на страната, прогнозите за следващия ден бяха повече от прекрасни. Слаб вятър, кристално ясно време и студ (предпоставка за добро зимно траверсиране на ръба).

   Поех към хижа Вихрен още на 18-и, за да си спестя 300-а метра денивелация в петте километра от паркинга на ски пистата, до където се стига през зимата с кола. Снежни навявания с дълбочина 80-100 см бяха превзели пътя и след два изморителни часа във вятър и прокарване на пъртина, пристигнах малко след 11ч. Бях си взел спалния чувал, който оставих в колата и мислех да дремна там и направо да поема през нощта към Джамджиеви скали, но за да има по-висок процент успеваемост, си спестих няколко часа умора до подхода, което се оказа правилна стратегия.

  В хижата, освен спящият хижар, когото събудих, бях сам. Успях да поспя и излязох от там малко преди 5ч. Хиляди звезди в небето и много по-слаб вятър от прогнозирания - 35-50 км/ч, поне засега. Поех към подхода и правенето на пъртина. Напредвах мъчително в долната част на реброто, но не мълчаливо в еднометров нов сняг, който знаех, че е смъкнат от ветровете в ниското, а горе щяха да ме очакват добри условия за зимен туризъм, но това хич не щадеше силите и не знаех дали ще успея да пробия до ръба. :) За голяма радост, снежният капан ме пощади и скоро захапах с не лошо темпо по ръбчето към подхода за Джамджиеви скали.

   Мястото на трагедията от 6-и януари тази година. Мъжът е паднал от 30 метровия скален праг, при подсичане по лятната пътека без котки, без пикел, без каска, без обезопасително въже. За съжаление, въпросният водач в момента продължава да води хора в зимната планина.


   В началото на ръба бях точно за изгрева. И усмивката ми се появи на лицето. Такива моменти са малко и са радост, животът е кратък. Бях взел широкоъгълната оптика и големия ДСЛР. Витаеше някакво чувство на несигурност след видяното преди две седмици, всяка крачка трябваше да е на място.

   Изгревът.




   Първенецът на Пирин поема първата си доза утринни лъчи. :)


   Знаех, че слизането обратно ще е проблемно. Така се и получи в последствие. Скалите се ронеха, откатерването на долу без осигурително въже и стържещите в скалите котки не бяха добра комбинация, тук... Може би подцених и трябваше да взема 30-е метра въже и няколко примки.


   Снежни дъски по склона на Кутело, чакащи подходящи условия, за да слязат в Казана и долината.




   Връх Вихрен.


   Поглед към изминатото.

   Финалът беше красив и придружен от бурни пулсации на вятъра. Не стоях повече от няколко минути там.

   Красавците и мраморното било от ръба. По диагонал е един интересен ръб - северния гребен на връх Вихрен, който има добра визия за солови изпълнения, скоро. Той затваря северната стена на върха.

   Козирките на връх Вихрен, надвиснали застрашително над Фунията и стената.


   Северната стена на връх Вихрен. Поглед на слизане по Джамджиев ръб.

   Връх Тодорка и стадо диви кози на "полянката" под ръба. Някои от тях бягаха, подсичайки целия Джамджиев ръб за секунди. :) Професионалисти. :) Затоплянето беше скапало снега и имаше интересни акробатични изпъления. Районът не е за подценяване, както разбрах в този поучителен за мен ден.

До скоро! :)

четвъртък, 28 декември 2017 г.

Рибарица - хижа Бенковски - връх Братаница - зимно

Зимен бивак и нощен преход до Старопланинското било и връх Братаница
   

   Село Рибарица е едно от многото населени места в северната част на Балкана, предлагащи изобилие от разнообразни варианти за прекрасни маршрути по планински ридове, била и пътеки. Минавал съм по някои пътеки, започващи от там, но сега поводът беше хижа Бенковски и билото над нея, с върховете, разкриващи великолепни панорами и коктейл от емоции. 
Веженското било от връх Братаница

   Очертаваха се два интензивни и много тежки зимни дни, в предвид това, че идеята за изпълнението на прехода беше - качване на билото през нощта за изгрева и бивак в палатка. Реализацията на подхода до билото по затворената от години, обрасла и неясна пътека, и калпавите условия (сняг, вятър) се оказаха в повече, но това е зимната планина...

   На изходна позиция на входа на парка. Поначало дебнех времето да е що-годе поносимо и да има условия за зимен преход със сняг... Като цяло има два основни варианта за подход до хижа Бенковски от село Рибарица: маршрут по река Заводна и маршрут по река Костина, както и много неконвенционални. Докато обмислях варианти за прехода, бях решен да се пробвам стандартно по река Костина. За там знаех, че пътеката рязко изкачва височина през горски масиви. В последствие от хижарите разбрах, че зимно не се препоръчвала. Вторият вариант, който ми се въртеше е този, по който зимата се качват хората - по пътя край река Заводна, но той е много продължителен и в общи линии се върви по черен път. Взех решение да се кача през затворената от години пътека през рид Тънката рътлина. Тази пътека е обещаваща през зимата, ако човек реши да обере босилека. :)
На изходна позиция пред бариерата на НПЦБ

   Пътеката започва зад колите от горната снимка и е сравнително по-пряка, много дива, с нападали дървета, избледняла зелено-бяла маркировка. На места падналите дървета са я заличили, както и тънките просеки през гъстата растителност. В гората зимната приказка беше допълнена от хиляди следи в снега на горски обитатели: мечки, сърни, елени, диви прасета. Срещнах на няколко пъти диви прасета, които са се възползвали от панорамните места на поляните по рида, и са разкопали, в търсене на храна. Срещите действат енергийно стимулиращо! :) Видях елени, сърни...


   По пътеката, която, както очаквах е много красива. Обикновено се преминава за 3-4 часа, но ми бяха нужни близо 6, докато стигна в хижата. Редуват се гъсти и рехави гори с малки билни поляни, разкопани като кратери от горските прасета. Освен тежкият багаж, който ме смазваше по стръмнината (в раницата имаше зимно оборудване за спане на открито - палатка, лавинна лопата, снегоходки, спален чувал, пухени дрехи, примус, термос, статив, храна, брус сланина :) и отделно фототехниката), се наложи да проправям пъртина в мек и кишав сняг, който след излизането от рида беше на навеища. Раницата и фототехниката да закотвяха 30-е кг и проклинах цялата тази лудост за пореден път, а и бях сам. Имаше нужда от импровизации с нападалите дървета, горска забава...

   Изглед към долината с дълбоки долове и безкрайни планински гънки.

   В непосредствена близост до хижа Бенковски ме хвана залезът. Бях много изморен. Престараването с багажа може да се каже, че е добра идея за зимната планина, но може да се окаже лоша стратегия. Желанието за изгрев от билото взе да се изпарява.

   Тук, затрупаният път води до действаща през лятото мандра, която виждайки от билото, помислих за хижата, въпреки че на гпс-а ясно личеше разположението и встрани и това малко ме отклони от маршрута, но бързо се поправих.

   Скоро пристигнах. След малко ще се стъмни. Имах сили да си разпъна палатката и да се сгрея в столовата. Хижарите ме поканиха в стаята при при тях и няколко часа хапване-пийване-топлина. За тях се говори, че са едни от най-гостоприемните хижари в Балкана, че и в България. Потвърждавам, че е така. Хижата е много уютна, подредена, чисто е, истинско... Опитах от тяхната ракия, почерпиха ме няколко пъти. Изкушение, което ще ми изиграе много лоша шега само след няколко часа. Затова пожелах приятна вечер и се оттеглих рано. Дали имаше и 9 часът.
Жижа Бенковски - НПЦБ

   Станах рано, за да тръгна нагоре в 3ч. и звездите все още ми се въртяха в главата. Беше студено, както и трудно да не се изкуша да правя компания на затопления зимен-спален чувал, потъвайки в нощта към билото на Балкана. Коминчето на хижата все още пуши, лампата мъждука, а хижарското куче отдавна е заспало. Уют... Като цяло, Балканът си е гарантирано приключение, особено Централен, на когото съм ял попарите неведнъж, а и през зимата... В допълнение с нощен преход и солови изпълнения, не е особено правилна цялата схема. Затова разчитах на стабилната прогноза и добра подготовка, но и това не е гаранция за успех, тук...

   Излезе пронизващ вятър, който с излизане в откритите у-ци се усили. Грубите сметки показваха, че в това състояние на снега, горе ще съм поне час преди изгрева, затова вървях много бавно и спирах постоянно. Изключвах челника неведнъж и наблюдавах черното небе, обсипано с милион искри, тъмните силуети на грамадни била и малки градчета и селца, с пушещи комини в ниското. Студът се усещаше дори при ходене, което е сигурна предпоставка за неприятен престой горе или още по-лошо - да се наложи да слизам преди изгрева...

   На билото и връх Братаница - часът е 5:30. Утрото изпраща нощта.

   Имах все пак солиден жокер в ръкава и извадих от раницата пухените панталон и яке. Сложих двойните ръкавици, маската и студът се изпари в следващите два часа и половина. При принудителен престой са помагали, дори с непривичен за тези места комфорт.

   Излязох горе в 5:30, стоях до 8ч. Апарата на статива, дистанционния спусък и горещ чай от термоса. Минутите се изнизваха бавно.
Падаща звезда над Веженското било

   Хоризонтът подсказваше, макар и плахо, че скоро цветовете ще изригнат.

   На запад към връх Булуваня-2032м.н.в.

   Появиха се и гости - множество ефимерни облаци. Вестители за влошаващото се скоро време, както и стана.

   На юг към долината.


   Гледката на север.


   И малко под билото с огненото зарево на утрото. И вихрите от видеото.


   Дългоочакван гост - слънцето докосва Старопланинското конче и връх Вежен.

   Само час и съм пред портите на Рая. Стръмното било, което ме чака за закуска. След 6 часов преход, връщането нямаше да е забавно, но след всичко преживяно, видяно и изпитано, не ми и пукаше особено.
Хижа Бенковски и билото вдясно от палатката


   Четири часа в компанията на горските звуци, следи от животни и пълни с всякакви лапи следи, които прокарах в пъртина вчера. Някои от тях - мечи. Знаех, не съм сам и много ме радва мисълта, че Балканът е пълен с животни, които си имат добър хабитат, тук. Дано това продължи и Националните паркове се грижат за резерватите... Тоталът закова 24 зимни км в двете посоки с 1300 метра възходяща денивелация. Следват възстановителни процеси и червено вино!

До скоро и весели празници! Успешна Нова година! :)